— Здрасти — рекох. — Ето че пак съм тук.
— О, здравейте — зарадва ми се Мики. — Вече си мислех…
— Да. Бяхме се разделили, но сега отново ме наеха. Има ли някой в офиса?
— Не. Заключено е.
— Имаш ли ключ?
— Разбира се.
— Трябва да вляза.
— Защо?
Водата обливаше дребната дореста кобила, която бе навела глава, за да може да ме наблюдава.
— Пени иска да проверя нещо в папките.
— На мен никой нищо не ми е казал — рече Мики.
— Нищо чудно. Всичко трябва да се свърши без много шум.
— А, не знам…
— Ясно е, че не знаеш и не би трябвало да те разпитвам. Никакви обяснения. Пени просто иска да проверя едно-друго за „Секюрити Саут“.
— За „Секюрити Саут“ ли?
— Да, по-точно за Джон Делрой.
— Иска да проверите нещо за мистър Делрой? — Тонът на Мики навеждаше на мисълта, че й харесва идеята да се проверят делата на Делрой.
— Подозира, че той я краде.
— По дяволите!
— Сега е най-подходящият момент да свърша тая работа. Докато всички са в Саратога.
Мики кимна, доводите ми й бяха прозвучали напълно достоверно.
— Затова реших да рискувам и да ти кажа как стоят нещата. — Усмихнах й се. — Ще го запазим в тайна, нали?
— Естествено — обеща Мики. — Ключът е на пирона, като отворите вратата на склада с амунициите, ще го видите.
— Благодаря.
45
Папките бяха заключени, но реших, че все някъде ще открия ключа. Който оставя ключа от офиса на пирон в склада, едва ли би скрил ключа от тоя шкаф. Може би не се намираше много нависоко, Пени сигурно го държеше някъде подръка. В същото време не ми се вярваше мястото да е много отдалечено, защото никой не обича затрудненията. След пет минути го открих, провесен на кукичка в тоалетната точно под кърпата за лице.
Доста време не попаднах на нищо интересно. Все пак не се затрудних. Папките бяха безупречно подредени, което много ми помогна. Всяка носеше съответния надпис по азбучен ред, а най-отзад открих папка без надпис. Извадих я. Тя съдържаше доклади на „Секюрити Саут“, чиито дати обхващаха период от над десет години. Тук се съдържаше информация за Стоуни и авантюрите й по магистралите, за проблемите на Корд с малките момчета, за изневерите на Сю, за арестуването на Пъд по обвинение в пиянство и побой. Изложението по всеки инцидент включваше подробности около предприетите действия и сумите, изразходвани от „Секюрити Саут“, за да се реши проблемът. Повечето от докладите в първите години бяха подписани с инициалите У. К. а напоследък все по-често с П. К.
Открих също и напечатан на пишеща машина доклад от три страници, неадресиран и неподписан, в който в крайна сметка се излагаше становището, че е напълно възможно Уолгър Клайв да е имал авантюра с Доли Хартман по време на брака си с Шери. А също и че е възможно Джейсън Хартман да е син на Уолтър. Мярнах копирна машина върху дългата маса зад бюрото. Направих си копие от доклада, пъхнах го в задния си джоб, а оригинала върнах на място в папката. Предположих, че докладът е изготвен от Делрой и е бил предназначен за Пени, Инициали не бяха поставени, но пък едва ли Уолтър Клайв сам би поръчал подобно разследване. По-добре от всеки друг той би трябвало да знае дали съществува вероятност да е бащата на Джейсън.
Рових се из документите още час, но не открих нищо интересно. Светкавичната ми проверка показа, че Пени управлява бизнеса и че фирмата процъфтява. Заключих шкафа, оставих ключа на мястото му, загасих лампата, заключих офиса и върнах ключа в склада.
Мики бе привършила с кобилката, която вече бе настанена в отделението си и бе подала глава, за да ме разгледа. С половин морков щях да я спечеля завинаги. Мики бе седнала върху обърната наопаки щайга за мляко и четеше списание „Космополитън“.
Да имаш някъде моркови? — попитах я аз.
— В торбата рече Мики и посочи с глава черна брезентова торба до левия й крак.
Вътре открих найлонова торба с моркови, спортен екип и гримове. Избрах един морков.
— Поднеси го с отворена длан и я остави да го поеме с език. Така няма да сбърка пръстите ти с моркова.
— Ей, малката, да знаеш, че съм роден в Ларами, Уайоминг. Да не мислиш, че не разбирам от коне?
— Сериозно? А на колко години си бил, когато си заминал оттам?
На десет-дванайсет.
Мики се усмихна.
— Поднеси го с отворена длан и я остави сама да си го поеме — повтори тя.
Така и направих. Дорестата кобилка си взе моркова и пръстите ми останаха невредими.