— Сложи ръцете си на колоната — наредих му аз. — После отстъпи назад и разтвори крака.
Заповедта ми бе изпълнена и това ми позволи набързо да го претърся. Не намерих друг пистолет. Не пропуснах да проверя и Шони, който се намираше в безпомощно състояние. Той също нямаше друго оръжие.
— Стой тук — поръчах на Брил. — И чакай подкрепление. Ако видя някой да наднича през вратата, ще му пръсна черепа.
Отново влязох в къщата. И тук цареше безмълвен покой, както и вън под жаркото слънце. Огледах се, за да си припомня обстановката. Мракът бе плътен. Сега осъзнах, че всички щори са спуснати. После чух гласа на Пъд от горния етаж.
— Спенсър! — извика ме той със странно приглушен глас. — Ела тук.
Бързо изкачих стълбите. Не ни оставаше много време преди идването на още пазачи от „Секюрити Саут“, които едва ли щяха да изпопадат от един удар. На горния етаж също бе тъмно, спокойно и прохладно. Единственият звук идеше от дишането на Пъд и хладния шепот на климатика. Пъд стоеше като закован на площадката. В дъното на коридора две неясни фигури се притискаха една в друга, призрачни силуети, облечени в бяло. Открих ключа за осветлението и го натиснах. Заслепени от внезапно появилата се светлина, двете бели фигури сякаш още по-здраво се вкопчиха една в друга.
— Господи — отрони Пъд. — Сю.
Това наистина бяха Сю и Стоуни. И двете бяха облечени в бели пижами, и в този момент сякаш потърсиха убежище в най-отдалечения ъгъл. И двете бяха съвсем късо подстригани. Бяха без грим. Характерният златист тен на момичетата от семейство Клайв бе избледнял, тъй че лицата им почти се сливаха с бялото на пижамите.
— Сю — повтори Пъд.
С почти безплътен глас, с едва доловим шепот, Сю промълви:
— Помогнете ни.
Отнетите пистолети натежаха в джобовете ми. Извадих ги.
— Стрелял ли си с такъв? — попитах Пъд.
— Не съм.
— Добре, сега не е време да се учиш.
Оставих пистолетите на пода и извадих от джоба собствения си пистолет.
— Хвани ги за ръце — наредих му аз. — Ти по средата. Излизаме оттук тичешком. Ако някой се опита да ни спре, аз го поемам. Ти продължаваш с жените към колата.
— Какво им е? — попита Пъд.
— Не знам — отсякох аз. — Хайде, действай.
Пъд се поколеба още секунда-две, сетне пое дълбоко дъх и пристъпи напред. Хвана всяка жена за ръка. Те се държаха като малки деца, оставяйки покорно ръцете си в неговите. Тръгнах пред тях надолу по стълбите, а Пъд ме последва с двете сестри.
Когато излязохме навън, Шони вече бе на крака. И двамата с Брил изглеждаха някак нерешителни и объркани. Нямаха пистолети, а добре виждаха моя, тъй че не направиха нищо, за да ни спрат. Хукнахме напряко през моравата, през мъглата от водни пръски. Жените се запрепъваха с босите си крака.
— Накарай ги да седнат отзад и да се наведат, за да не се виждат.
Хвърлих се зад волана и запалих мотора още преди Пъд да е седнал до мен. Дъщерите на Клайв лежаха на задната седалка една върху друга. Включих на скорост, отделихме се от бордюра и поехме. На първия ъгъл се разминахме с две от колите на „Секюрити Саут“, включили въртящите се буркани, същински спасители, втурнали се да помогнат.
— Всемогъщи боже! — промърмори Пъд.
Той още беше задъхан от пробега. Обърна се назад да види как са момичетата, все така вкопчени една в друга, сякаш се страхуваха да не се изгубят.
— Може ли да се изправят? — попита Пъд.
— Разбира се — отвърнах аз.
— Хайде, Сю, и ти, Стоуни, изправете се.
И двете мълчаливо се подчиниха.
— Често ли вършиш такива неща? — попита Пъд. Дишането му се беше нормализирало.
— Обикновено преди закуска — отвърнах аз.
— Гледай ти!
Излязохме на Мейн Стрийт. Нямаше много коли. Задминахме млада жена в син анцуг и бяло горнище без ръкави, която разхождаше бебе в количка. Отстрани на хлабава каишка до тях подтичваше златист ретривър. Пъд изгледа жената, докато я задминавахме. Замаяните сестри вдървено седяха на задната седалка, допрели рамене, с празни погледи. Пъд се обърна, никой не ни следеше.
— Не можем цял ден да обикаляме с колата — рече Пъд.
— Правилно.
— Къде отиваме?
— В един гей бар.
48
— Абе какво е това тук рече Теди Сап още щом седнахме. — Да не е център за подпомагане на разбити семейства?
— Ти си ми най-близкият приятел в Джорджия — отвърнах.
Седяхме на неговата маса близо до вратата. Пъд бе в задната стая заедно с Корд, Сю и Стоуни.