— Ти пък как научи?
— Гледам поне очите да си отварям, приятел. Бездруго не съм претоварен с работа.
— Готов ли си да се заемеш с Пени?
— Защото не харесваш приятеля й или какъвто там й се води?
— Имала е възможност, има и мотив.
— Аха.
— А държи и Делрой.
— Аха — дълбокомислено повтори Бекър. — Да разполагаш с оръжието на убийството?
— Не.
— А със свидетели?
— Не.
— С отпечатъци от пръсти? Следи от барут? Признания? Изобщо с нещо разполагаш ли?
— Ако можем да арестуваме някого и да го попритиснем, все ще ни подскаже накъде да се насочим.
— Да. Всеки ден го прилагаме за дребните крадци. Само дето тия не са откраднали нищо. И носят фамилията Клайв. Дай ми доказателства.
— Може пък сестрите да са дошли на себе си и да мога да поговоря с тях — казах аз.
— Интересно ми е да чуя какво ще изпеят.
— Добре тогава. Утре важните клечки до една се връщат в Ламар. Аз също. В края на седмицата ще говоря със Сю и Стоуни.
— Ще те чакам с нетърпение.
— Само от жажда за справедливост ли?
— Защото винаги е приятно да гледаш какво ще стане, когато някой бръкне в гнездото на осите.
Затворих и поседях неподвижно на стола, едновременно мислейки и наблюдавайки Сюзан. По някакъв невероятен начин тя бе успяла да покрие само с хавлиената кърпа всички части от тялото си, които представляваха особен интерес за мен, и сега се гримираше, седнала в мивката. Позата й отдавна вече не ме учудваше. Знаех, че й е нужна силна светлина, а и непосредствена близост до огледалото, тъй че най-удобна й бе тъкмо тази поза. Веднъж я попитах защо е избрала точно мивката, а тя ми отвърна с въпрос:
— Ако не беше толкова едър, ти самият не би ли предпочел да седнеш в мивката?
Сега вече просто се чудех има ли човек с нужните размери, за когото това да не е любимо място.
Домът на Доли Хартман в Саратога носеше заблуждаващото название лятна къща. Отпред ни посрещнаха гръцки колони, а вътре се озовахме в огромна трапезария, с таван, висок не по-малко от три-четири метра. Ордьоврите бяха сервирани върху маса, застлана с дантелена покривка, а шампанското се изстудяваше в сребърни кофички с лед. Две момичета, които биха се чувствали далеч по-добре в джинси, сега бяха издокарани в неудобната униформа на френски камериерки и обикаляха между гостите да доливат чашите им. Доли играеше любимата си роля на чаровна домакиня. Беше облечена в рокля от бял газ, надиплен на няколко пласта, която й придаваше вид на момиченце, излязло да поиграе на жмичка с приятелчетата си. Синът й Джейсън бе до нея и поздравяваше гостите. Изглеждаше доста излъскан в безупречно изгладената си черна риза, закопчана догоре, и черни ленени панталони.
Сюзан си взе чаша шампанско, колкото да не я питат защо не пие нищо, и се насочи към импровизирания бюфет, където обикновено ставаха най-интригуващите събития. Хората винаги привличаха вниманието на Сюзан. Освен това тя знаеше, че искам да остана насаме с Доли.
— Как си? — попита Доли.
— Научавам все повече и все по-малко зная със сигурност — отвърнах. — Убедена ли си, че никой друг не е узнал за резултатите от изследванията за бащинство на Уолтър?
— Знаехме само аз, Уолтър и доктор Клайн. Не мога да повярвам, че Уолтър е казал на някой друг освен на мен. Беше много потаен. Доктор Клайн дори не ми каза.
— От Уолтър ли го научи?
— Да. Той ми се обади… вечерта, преди да го убият, ако трябва да бъдем точни. Тогава ми каза. Беше много развълнуван.
— А доктор Клайн да е имал по-близка връзка с някого от семейството?
Доли замълча за миг, сякаш се взираше в нещо, което до този момент бе убягвало от вниманието й. След което се усмихна.
— Ами мисля, че е напълно възможно Лари да е имал малък флирт с хипито.
— С Шери Ларк?
— Или както и да се е нарекла тази седмица.
— И откога е този флирт?
Доли отново се усмихна.
— Гледал ли си пиесата „Догодина по същото време“?
— Темата ми е позната.
— Е, случаят е точно такъв, струва ми се. Лари и хипито се срещат от време на време, когато тя идва в Ламар да види дъщерите си или когато той отива на медицински конференции в Сан Франциско.
— Той нали е женен?
— Е, да. При това бракът му е щастлив, доколкото знам. Шери сигурно е единствената му забежка и без съмнение той е максимално дискретен в това отношение.
— А ти откъде знаеш?
Доли се усмихна широко и прекрасните й скули порозовяха. Не отговори на въпроса ми. Лари Клайн, ах ти, куче проклето!
— Смяташ ли, че тази… връзка все още продължава? — попитах я аз.
— Ако изобщо е имало връзка, сигурно продължава и до днес.