— Сю — рече Клайв, — отведи Пъд у дома.
Сетне се обърна към мен.
— Моля да извините зет ми. Понякога уискито му се услажда твърде много.
— Няма нищо — отвърнах.
Клайв дори не се обърна да проследи дали Пъд ще си тръгне. Сю го поведе и двамата напуснаха светлия кръг, очертан от японските фенери. Доли ми се усмихна топло. Усмивката й ме накара да мисля за уханна коприна. Вече знаех със сигурност какво правеше, за да бъде Клайв щастлив.
— Пени — рече Клайв, — запознай мистър Спенсър с нашия треньор.
— Веднага, шефе — откликна Пени, отново хвана ръката ми и ме поведе към другия край на терасата. Клайв се върна при гостите, следван от Доли.
— Държа се с него, сякаш е малко момче — отбеляза Пени и се гушна в свивката на ръката ми.
— Такава ми е работата. Както и във всяка друга област, има много голяма разлика между аматьори и професионалисти.
— Така е.
— Съжалявам, че се случи.
— Но не и аз! — възкликна Пени. — Беше страхотно Спорел мен има нужда от ритник в задника всяка вечер.
— Според теб ще се наложи ли да повторя?
— Нямам представа. На сутринта може да не си спомня нищо.
Може би Сю ще му напомни.
— Май нищо не ти убягва, а?
— Просто си върша работата.
— Повечето, с които Пъд се заяжда, се страхуват от него.
— Като го гледам колко е сръчен с юмруците, по-хитро би било да избърза да ги уплаши.
Тя ми се усмихна, стисна още веднъж ръката ми и ме поведе през тълпата от гости.
5
Беше шест без десет сутринта. Намирах се до парапета в източния край на тренировъчния плац заедно с треньора Хейл Мартин. Слънцето печеше в гърба ми, а аз пиех кафе, приготвено в стаичката на треньора. Едър червеникав кон обикаляше по меката земя, язден от дребно момиче с джинси и лилава тениска с надпис ТРИТЕ КОБИЛКИ. От десния й ботуш стърчеше камшик. Дългата й коса бе сплетена на плитка, която се спускаше по гърба изпод смешна жокейска шапчица. Името на момичето, наето като помощник треньорка, бе Мики. Конят бе Торнадо. Красиво животно. Четири други коня също бяха изведени в ранното утро. И те бяха красиви. По късно видях и други, които не им отстъпваха на вид, дори онези, които едва ли биха ме надбягали до два километра. Може би красотата често лъже.
— Колко тежи? — попитах.
Около петстотин и петдесет килограма — отвърна Мартин.
Винаги съм си представял, че треньорите са застаряващи симпатяги, които приличат на онзи стар актьор Джеймс Уитмор и дъвчат тютюн. Мартин бе млад, с правилни черта на лицето, ясносини очи и здравия тен на човек, който прекарва повечето време на открито. Носеше бяла риза, изгладени джинси, яке от туид, ботуши за езда и кожена престилка, която според мен онези, които се занимават с коне, обличат, за да не ги объркат.
— Това крехко момиче го управлява с лекота, сякаш е велосипед с три колелета.
— Момичетата и конете — усмихна се Мартин.
— Сигурно ще ме вземеш за поредния градски невежа, но не откривам особена разлика между конете тук.
— Така и трябва да бъде. Родословното дърво на всичките сочи един от три коня, повечето потомци на арабския Дар ли.
— Близки роднини.
— Аха.
Бяхме сами край парапета, ако не броим четиримата охранители от „Секюрити Саут“ със сиви униформи, пистолети и радиостанции, които наблюдаваха Торнадо.
— Не ги ли дразнят зяпачите? — попитах.
— Не им е приятно, разбира се. Почакай да изведем Джимбо. Него не можем да тренираме заедно с другите.
Конюшните и тренировъчният плац бяха заобиколени от високи борове, чиито стройни стволове се разклоняваха едва на десетина метра над земята. Копитата на конете удряха меко в рохкавата земя. Друг шум не се чуваше. Помощник-треньорите говореха помежду си, но бяха далеч, тъй че не можехме да ги чуем. Напред не се виждаше друго освен ограждението между дърветата, където конете обикаляха в кръг обратно на часовниковата стрелка, и по-нататък пелената на чезнещата утринна омара.
— Какво му е на онзи? — попитах аз.
— Случва се да си захапе езика — отвърна Мартин. — Затова се налага да го връзваме, докато тича.
— А той как го приема?
— Конете не са много по приказките — ухили се Мартин.
— Няма нищо лошо да си мълчалив.
Откъм конюшните към нас се насочи късо подстриган спретнат мъж с високи скули. Беше облечен в кафяво яке за голф, широки панталони и леки обувки. Риза на сиви и сини карета се показваше през отворения цип на якето. Зад ухото му се виждаше миниатюрна слушалка като на онези от тайните служби, а на ревера на якето му бе бодната карфица с буквите SS. Когато приближи, различих очертанията на пистолет под якето.