— Което едва ли ще се отрази неблагоприятно на достоверността на свидетелските му показания — отвърна Бекър. — А теб май те очаква доста продължително време на топло.
Бекър се размърда на стола си, за да се намести по-удобно. Делрой си седеше неподвижно и продължаваше да мълчи. Стиснатите му една в друга ръце бяха спокойно отпуснати на масата.
— Искам да знам защо си се опитал да убиеш мистър Спенсър — продължи Бекър.
— Това обвинение ли е? — сепна се Делрой.
— Още не. Ти си служил в полицията. Знаеш, че при предявяване на обвинение трябва да ти прочетем правата и да ти дадем възможност да си вземеш адвокат, а адвокатът няма да допусне да изтървеш дори една дума, тъй че тогава едва ли ще можем двамата да измислим каквото и да било.
— Значи мога просто да стана и да си изляза оттук, така ли?
Бекър на свой ред забави отговора. Погледна ме. Аз се отлепих от стената, пристъпих една-две крачки и се подпрях на вратата. Бекър се усмихна.
— Можеш, естествено — едва сега отвърна той.
Делрой ме погледна, сетне погледна към Бекър и не направи никакво движение.
— Долтън — обади се Пени, — не разбирам аз какво правя тук.
— Надявахме се да накараш мистър Делрой да бъде откровен с нас — отвърна Бекър.
— Джон, аз наистина се надявам да бъдеш напълно откровен с шериф Бекър — пропя момичето.
Делрой се усмихна по-скоро на себе си, но нищо не каза. Изглеждаше изцяло погълнат от кокалчетата на сключените си пръсти.
— Може би ще можеш да ни кажеш какво е трябвало да прави мистър Делрой по времето, когато се е опитвал да убие мистър Спенсър — обърна се Бекър към Пени.
— Всъщност Джон нямаше някакви определени задачи. Той и неговите хора осигуряваха охраната на семейството и на бизнеса.
— Бизнесът ще рече „Трите кобилки“.
Пени кимна в отговор.
— А семейството ще рече ти и двете ти сестри.
— Да.
— Доколкото си спомням, наскоро се наложи Спенсър да спасява двете ти сестри от охраната, осигурявана от мистър Делрой.
— Мистър Спенсър е действал, воден от погрешна преценка. По времето, когато ги отвлече, а и сега, струва ми се, те не са в състояние сами да се грижат за себе си, нито пък да вземат решения в свой интерес.
Бекър весело закима.
— Можем и това да обсъдим — рече той. — А имаш ди някаква представа защо мистър Делрой е направил опит да убие мистър Спенсър?
— Абсолютно никаква.
— Джон, ти искаш ли по-лека присъда? — попита Бекър.
Делрой отново се усмихна на себе си някак разсеяно.
Погледна към Пени. Тя не му отвърна и той отново се вторачи в кокалчетата на ръцете си.
— Добре тогава — не се отказваше Бекър. — Мистър Спенсър, бихте ли отворили вратата, за да може Джери да пусне хората отвън.
Отстраних се от вратата, отворих я, подадох глава и направих знак на помощник-шерифа, като посочих с палец стаята за разпити, и отново я затворих.
— Не бива да предполагам, че си помолила мистър Делрой да застреля мистър Спенсър, нали, Пени? — настоя Бекър.
— Долтън, това звучи обидно. — Пени седеше съвършено изправена на стола си. Краката й вече не бяха кръстосани, стъпалата плътно опираха в пода, коленете, опрени едно в друго, глезените също.
— Така е наистина — призна Бекър. — Ще ме прощаваш, но бяхме принудени да направим това предположение.
Пени здраво стисна устни. Вратата зад мен се отвори. Отстъпих встрани и водени от униформения помощник-шериф, вътре пристъпиха членовете на семейство Клайв: Стоуни, Сю, Пъд, Корд, Доли Хартман, Джейсън Хартман и специалната гостенка чак от Сан Франциско Шери Ларк, Пени се вторачи в майка си, но не каза нищо. Помощникът на Бекър — мъж с големи мустаци като някогашен шериф от запада — размести столовете и всички седнаха.
— Остани, Джери — каза му Бекър и той зае моето място до стената, а аз отново подпрях вратата.
— Искам на всички ви да благодаря, че дойдохте — оповести Бекър. — И най-вече на вас, мисис Ларк. Знам, че полетът е много дълъг.
— Нали ми пратихте билет.
Бекър кимна.
— Получихме малко увеличете на месечния бюджет — обясни той кротко. — А сега, за да бъдем всички наясно, искам да заявя, че никой от вас не присъства тук по принуда. Никой не е арестуван, макар да има голяма вероятност това да сполети мистър Делрой.
Пени не сваляше очи от майка си. Делрой все така се взираше в кокалчетата на ръцете си. Всички останали полагаха усилия да не гледат към никого, с изключение на Пъд, който се обърна към мен и ми намигна. Бекър обходи с поглед присъстващите.
— Всички добре ли се чувствате? — попита. — Някой да иска кока-кола? Кафе? Или чаша вода?
Никой не се обади.