— Добре тогава. Мистър Спенсър, вие станахте причина да се вдигне шум около този случай, тъй че защо не го изложите пред нас?
Всички се извърнаха към мен. Имах чувството, че съм длъжен да направя някакъв фокус. Размислих и се отказах.
— Повечето от вас — започнах аз — са в течение на онова, което ще кажа, но все пак номерът е да разберем всичко от начало до край. Не се намираме в съдебната зала. Ще чуете онова, което мисля. От друга страна, повечето неща мога веднага да докажа.
Мустакатият помощник-шериф премести тежестта си от единия на другия крак, при което кобурът с пистолета му проскърца.
— Преди около трийсет години — продължих аз — Уолтър Клайв е имал връзка с Доли Хартман. В резултат от тази връзка се появява Джейсън Хартман.
Стоуни и Сю едновременно обърнаха погледите си към Джейсън. Всички останали гледаха в мен.
— Никой досега не е разгласявал този факт. Доколкото ми е известно, дори самият Клайв не е знаел. Доли преценила, че и за нея, и за Джейсън ще бъде най-добре да изчакат. По-късно Клайв изготвил завещание, според което цялата му собственост трябвало да се подели поравно между децата му. Стоуни и Сю не се интересували много от бизнеса. За разлика от Пени, която взимала все по-активно участие, докато в един момент поела управлението в свои ръце, а Уолтър прекарвал времето си, като развличал клиентите или пътувал в компанията на Доли, която се появила отново, след като Шери изчезнала от хоризонта.
Никой не смееше да шукне. Шери Ларк се приведе напред, разтворила устни, леко смръщена, за да стане ясно на всички колко внимателно следи разказа. По всяка вероятност в живота й имаше твърде малко нережисирани моменти.
— Нямам представа какво е подтикнало Доли да повдигне въпроса, пък и, честно казано, това е без особено значение. Все пак накрая тя уведомила Клайв, че Джейсън е негов син. Но Клайв съвсем не е бил някакъв доверчив хапльо, ако мога така да се изразя. Той поискал доказателство. Ето защо потърсили съдействието на доктор Клайн, когото повечето от вас познават, струва ми се, за да бъдат направени изследвания на ДНК. Междувременно Уолтър, с оглед евентуален положителен резултат от изследванията, провел разговор с адвоката си Руди Валоун за възможността да промени завещанието си. Промяната щяла да включи Джейсън измежду наследниците, но и криела немалка изненада, а именно той да получи и управлението на „Трите кобилки“.
Настъпилата тишина натежа. Делрой седеше все така неподвижно, вторачил поглед в кокалчетата на пръстите си. Стори ми се, че бръчиците около устата на Пени се откроиха по-осезаемо, сякаш тя се опитваше да стисне зъби. Джейсън Хартман запази изискано мълчание, което лесно се удава на хората, когато най-сетне получат онова, което им се полага.
— Изследванията на ДНК били проведени в пълна тайна. Знаели единствено Доли, Уолтър и лекарят. Дори Джейсън не е знаел. Смятал, че се подлага на рутинен преглед. По ирония на съдбата, както се казва, доктор Клайн и Шери Ларк имали взаимоотношения, надхвърлящи обичайната близост между лекар и пациент, и което е още по-интересно, такава връзка съществувала и между Руди Валоун и Шери Ларк. И ето че разкрепостеният й дух я подтикнал да използва тези свои връзки, за да научи за изследванията на Уолтър, а и за намерението му да промени завещанието си в полза на Джейсън, ако резултатът докаже бащинството му.
Направих пауза и погледнах към Шери. За пръв път в живота й, струва ми се, лицето й бе добило изражение, отразяващо чувствата й в момента. То излъчваше страх.
— И тя казала всичко това на Пени — заключих аз.
Някой, май че беше Доли, звучно си пое дъх. Никой друг не помръдна.
— Истина ли е, Шери? — попита Бекър.
Когато най-сетне събра сили, гърлото й трябва да бе в спазъм, защото тя промълви едва чуто:
— Да.
Бавно, сякаш водени от вещ хореограф, всички отместиха погледи от Шери към Пени.
58
Лицето на Пени бе леко сковано. Иначе тя изглеждаше спокойна. Делрой я погледна.
— Нужен ти е адвокат — рече той тихо.
— Ти може би се нуждаеш от адвокат, Джон. Но не и аз.
— Ти си убила татко — промълви тихо Стоуни.
— Постарай се да не говориш като смахната, Стоуни — засече я сестра й.
— Ти си го убила — с все така тъничък гласец повтори Стоуни. — После прогони и съпруга ми.
— Съпругът ти ли? — възкликна Пети. — Съпругът, който е педал?
Корд не гледаше към никого. Бекър седеше с безизразно лице, все така наклонил стола си назад, и слушаше внимателно.
Ти съсипа брака ми, после ме заключи като в затвор и се опита да ми замъглиш разсъдъка — не млъкваше Стоуни. Тъничкото й гласче звучеше неумолимо, а като че ли тъкмо поради това и много по-убедително.