— Е, помисли си, Джон. Защото ние ще те арестуваме, ще те обвиним в опит за убийство и ще те тикнем зад решетките за дълго, освен ако нямаш с какво да се откупиш.
Едва сега Делрой вдигна очи, със застинала гримаса на лицето, и бавно извърна глава към Пени.
— Нямам какво да предложа — промълви той най-сетне, Бекър за пореден път кимна бавно-бавно.
— Много лошо — рече той. — Мис Клайв, според мен вие сте убили баща си или сте влезли в заговор с Делрой, за да го убиете. Надявах се той да ви издаде, но, изглежда, не е готов да го направи. Затова можете да си вървите.
Пени запази мълчание. Изправи се и взе чантичката си.
— Разбира се, това, че не те издаде сега, съвсем не означава, че няма да го стори по-късно — подхвърли Бекър.
Пени се запъти към вратата.
— А дори и да не го стори — не мирясваше Бекър, — аз самият ще отделям по малко време всеки ден, за да те пипна. Не съм от бързите, не отричам, но в крайна сметка ме бива в тая работа.
Погледите им се кръстосаха само за миг, след което Пени отвори вратата и излезе, без да я затвори.
— Джери — разпореди Бекър, — можеш да изведеш всички, с изключение на мистър Делрой.
Всички се изправиха почти едновременно. Нямаха какво да кажат, мълчеше дори Пъд, който обикновено не си държеше езика зад зъбите.
Когато останахме сами, Бекър оповести:
— Джон Делрой, арестуван сте за опит за убийство. Имате право да запазите мълчание…
— Зная — отвърна Делрой. — Не си прави труда.
Въпреки всичко Бекър си каза урока докрай, без да се запъне. След като изслуша правата си, за миг Делрой остана напълно неподвижен. Сетне, без да поглежда нито към мен, нито към Бекър, заговори на двама ни.
— Цял живот съм мамил жените — рече той. — Но само този път се влюбих.
— Лош момент си избрал — отбелязах аз.
Делрой вдигна рамене.