Джейсън продължава изследването си с преглед на филми. Наблюдава се периодическо отслабване на забраните, особено в периода между 1920-а и 1930-а година и после през 1960-а. Плахите експерименти с откриването на бедрата бързо довеждат до оголване на гърдите. Снема се забраната на популярния сексуален справочник. Джейсън не вярва на това, което узнава. Душите им са били така стеснени! Така са пресичани влеченията им! А защо? И за какво? Разбира се, те са се стремили към свобода. Но в този тъмен век преобладават ужасяващите ограничения, с изключение на последните десетилетия, когато разрухата на обществото се превръща за тях в освобождаване. Джейсън отбелязва засилване на съмнителната моралност. Ето плашливите нудисти, срамежливите участници в разорителни оргии. Примирените ревнивци — жертви на съпружеска вярност. Джейсън поглъща половите концепции на двадесети век. Жената — собственост на мъжа. Награда за девственост. Странно, повече от странно! Но сякаш са се избавили от това. Опити на държавата да диктува правилата за полови отношения и да забранява определени актове. Ограничения даже при думите. Ето фраза от сериозна работа по социален критицизъм през XX век: „Сред многото значителни достижения през десетилетието най-после солидните писатели имат свободата да използват думи като «ебане» и «путка» в своите произведения.“ Възможно ли е това? Какво значение се е влагало в тези обикновени думи?
Към края на деня той все повече се убеждава в значимостта на своите тези. През последните триста години са настъпили фундаментални изменения в сексуалния морал, но те не са следствие само на културна традиция. „Ние сме се променили — казва си той. — Променили са ни и тази промяна е извършена на клетъчно ниво. Извършено е преобразование както на тялото, така и на душата. Те не са могли да допуснат или да поощряват развитието на нашето общество на всеобща достъпност. Нашето блудстване, нашата голота, нашата освободеност от забрани, отсъствието на неразумна ревност — всичко това вероятно им е било чуждо, безвкусно и отвратително. Даже тези, които са живели така, са го правили като протест против репресиите. Ние се различаваме съществено от тях.“
Уморен и удовлетворен, той напуска кабинета си един час по-рано. Когато се връща, не намира Микаела вкъщи. Децата са сами. Къде е тя? Дори бележка не е оставила. Може би е отишла на приказки?