— Къде е мама? — пита големия си син.
— Отиде на среща.
— Отдавна ли?
— Може би преди час-два.
Не става много ясно. Разтревожен, Джейсън разпитва жените на етажа, приятелки на Микаела. Те не са я видели. Момчето оглежда баща си и уточнява:
— Отиде на среща с мъж.
Джейсън раздразнено гледа сина си.
— Така ли каза? Какъв мъж?
Но момчето е изчерпало информацията си. Джейсън решава да позвъни в Единбург, защото се опасява, че е отишла на среща с Майкъл. Само да разбере там ли е. Дълго се колебае. Неистови видения преминават през ума му. Майкъл и Микаела оплетени, неразделно слети, възбудени, притиснати в обятията си в кръвосмесителна страст. „И може би всеки ден е така. Дали продължава отдавна? И всяка вечер тя идва при мен още топла и влажна от обятията му.“
Той вика Единбург и вижда на екрана Стесин, спокойна, напълняла. Не, разбира се, че я няма тук. А трябваше ли да дойде?
— Мислех, че ще намине…
— Последния път я видях, когато бяхме у вас.
Той се колебае. И едва в последния момент, преди да се изключи, изтърсва:
— Случайно да знаеш къде е Майкъл?
— Майкъл? На работа е. Интерфейс Крю 9.
— Уверена ли си?
Стесин го гледа с учудване.
— Разбира се. Къде другаде може да бъде? Смяната му е до шест и половина. — Стесин се смее. — Да не мислиш, че Майкъл и… Микаела…
— Разбира се, че не. Откъде ти хрумна? Просто си мислех, че ако… — той се колебае. — Добре, забрави това, Стесин. Когато си дойде, поздрави го.
Джейсън изключва връзката. Отчаян е, привиждат му се кошмари: дългите пръсти на Майкъл хващат гърдите на сестра му. Розовите й пъпки стърчат между тях. Долепват носове: два огледални образа. Долепват езици. Не!… Иска му се да отиде в Интерфейс Крю 9, да намери Майкъл, ако наистина е на работа. А може би той опъва сестра си в някаква дупка? Джейсън се хвърля върху леглото, за да обмисли положението си. Опитва се да открие дали Микаела позволява на брат си да я яха. Той няма да позволи да попадне в клопката на обичаите на двадесети век. От друга страна, това е сериозно нарушение на правилата — да излезеш посред бял ден и да се отдадеш. „Ако тя иска Майкъл, нека той идва открито, като всички честни блудници, след полунощ, вместо да се крие и държи подло. Може би тя си мисли, че ще съм шокиран да разбера кой е любовникът й, и иска да го скрие от мен? Но това е стократно по-лошо. В това има нотка на лъжа. Старомодно нарушение на съпружеската вярност — тайни срещи… Колко са жалки! Трябва да й кажа…“
Вратата се отваря и Микаела влиза. Тя е гола под прозрачната наметка и има оживен и раздърпан вид. Усмихва се на Джейсън. Зад усмивката й той долавя скрита неприязън.
— Струва ми се, малко позакъснях? Съжалявам.
— Откъде идваш?
— От Сигмунд Клавер.
Джейсън е изумен, но чувства облекчение. „Какво е това? Блудстване през деня? По женска инициатива? Слава богу, че не е Майкъл. Ако не лъже.“
— Сигмунд? — пита той. — Защо Сигмунд?
— Аз го навестих. Нима децата не ти казаха? Той имаше малко свободно време и аз го посетих. Трябва да ти кажа, че получих безкрайно удоволствие. Той е изкусен партньор. Това не ни е за първи път, но сега бе най-хубаво.
Тя излиза изпод душа и започва да къпе децата. Не обръща никакво внимание на Джейсън. Той унило съзерцава голото й гъвкаво тяло. Лекциите по гонадска сексуална етика отдавна се изпариха от главата му и той обидено присви устни. Трудно му бе да превключи от съмненията за кръвосмесителна любов на връзката й със Сигмунд. „Тя тича след него? Дневно блудстване? Ако има съвест? Прави го изключително напук на мен, — казва си той. — Да ме раздразни и разсърди. Да ми покаже колко малко знача за нея. Използва пола си като оръжие против мен… Но у Сигмунд би трябвало да има повече здрав смисъл. Човек с такова положение, а нарушава обичаите. Може би Микаела го развращава. Това тя го може. Даже с мъж като Сигмунд. Ама че кучка!“
Внезапно забелязва, че го гледа с блестящи очи, с разкривена в злорада усмивка уста. Сякаш го предизвиква на бой.
„Не, Микаела, аз няма да играя на тази игра…“ и непринудено пита:
— Какво имаме днес за обед?
4
Следващия ден той започна разшифровка на кубчето с филмови записи от 1969 година, комедии за две калифорнийски двойки, решили да си разменят през нощта съпругите, но после открили, че им липсва смелост за това. Джейсън е заинтригуван от абсолютната странност на характерите им, тази показност, душевните им мъки по такъв тривиален повод — с кого да преспят, и страха им на финала. Защо са така сковани? Боят се от нежелателна бременност? От заразна болест? Не, счита той, филмът очевидно е заснет след венерическата ера. Може би за тях удоволствието е в страха. Но страх от какво? Родово наказание за нарушаване на монопола на брака? Така трябва да е — прави заключение Джейсън. Те се страхуват от законите, забраняващи извънбрачни връзки.