„Ето че я опънах“.
Той се отдръпва, двамата стават и отиват под душа.
— По-добре ли си?
— Мисля, че да.
— Когато дойдох, ти беше ужасно скован.
— Жалко, — казва той.
— Може би ще пиеш нещо?
— Не.
— Не ти ли се иска да побъбриш?
— Не, не — той отмества очи от тялото й и се протяга за дрехите си.
Тя бавно се облича.
— Е, май вече е време да тръгвам — казва той.
— Ела някога пак. По-добре в нормалното за блудстване време. О, не че не ми се иска да идваш денем, Джейсън, но през нощта ще е по-непринудено.
В гласа й се чувствува страх да не й откаже. Дали се досеща, че за първи път е опънал жена от своя кръг.
Като хвърля поглед на часовника си, той се качва в асансьора, отива в кабинета си и прекарва там около два часа. След като се връща в Шанхай, той отива в соматичната зала и ляга в ментованата. Плавните психовълни малко го успокояват. Когато след това влиза в съблекалнята, екранът реагира на неговото излъчване и се обръща към него:
— Джейсън Квиведо, вашата жена ви търси.
Прекрасно! За обед е вече късно. Нека да се поядосва.
След като се разхожда по залите още два часа, той накрая се спуска на своя етаж и се насочва към къщи. Екранът до асансьора му съобщава, че търсенето продължава.
— Идвам, идвам — недоволно мърмори той.
Микаела изглежда обезпокоена и в същото време зарадвана от завръщането му.
— Къде беше? — пита тя, когато той се появява в стаята.
— О, навсякъде.
— Нямаше те на работа. Опитвах се да ти се обадя. Трябваше да използвам детективи.
— Като че ли съм загубено дете!
— Това не е типично за теб. Ти ненапразно изчезна посред бял ден.
— Обядвала ли си вече?
— Чаках те — кисело отговори тя.
— Тогава хайде да хапнем. Гладен съм.
— Няма ли да се оправдаваш?
— После — той се опитва да създаде атмосфера на тайна. Щателно подбирайки думите си, той повтаря на себе си всичко, което ще каже на Микаела. В този ден той ще нападне пръв.
Микаела е изцяло погълната от предаването. Накрая Джейсън не издържа.
— Ти май искаше да знаеш къде съм бил?
— А къде беше? — тя го погледна с безгрижна усмивка, като че ли нищо не е станало.
— Ходих при Меймлон Клавер.
— Ти?! Посред бял ден?
— Аз.
— Добра ли беше тя?
— Великолепна! — казва той, смутен от безгрижието на Микаела… — Над всякакви очаквания.
Микаела се смее.
— Толкова ли е забавно? — пита той.
— Не, ти си забавен.
— Какво искаш да кажеш?
— През всички тези години ти не си позволяваше да блудстваш в Шанхай и ходеше при разни пачаври. Сега, по най-глупав повод, си си позволил Меймлон…
— Ти си знаела, че аз никога не съм блудствал тук?
— Разбира се, че знаех — жените си разказват всичко една на друга. Аз те следях: Варшава, Прага… Защо ходеше там, Джейсън?
— Сега това няма значение.
— А какво има значение?
— Това, че прекарах деня в леглото на Меймлон.
Мълчание.
— Ти си идиот!
— Кучка!
— Неудачник!
— Стерилна!
— Простак!
— Чакай, а ти защо ходи при Сигмунд?
— Да те подразня — признава тя. — Той е кариерист, а ти не си. Исках да те задействам, да предприемеш нещо.
— Да — казва той след известно време — виждам. У нас има само външен блясък на гонадския начин на живот. А под тях — ревност, завист, егоизъм…
— Да, прав си.
— Ти знаеш как вървят моите работи? Моята теза за това, че селективното размножаване е произвело в гонадите нова раса хора, се потвърди. Това сигурно е така, но аз не принадлежа към тази раса. И ти не принадлежиш към нея. Възможно е някои да принадлежат. Но колко са те?
Микаела се приближава до него и се притиска до гърба му. Той чувства зърната й. Те са твърди и го гъделичкат.
— Вероятно повечето, — съгласява се тя, — твоята теза сигурно е вярна. Но ти тук си чужд. Ние сме извън времето.
— Да.
— Атависти от уродливите векове.
— Да.
— Затова трябва да спрем да се мъчим един друг, Джейсън. Трябва да се научим да скриваме чувствата си. Разбираш ли?
— Да. Иначе ще ни хвърлят в Спуска. Ние сме неудачници, Микаела.
— И двамата ли?
— И двамата.
Тя се обръща. Ръцете му я прегръщат. Той й подмигва, тя му отвръща със същото.
— Отмъстителен варварин… — нежно казва тя.
— Злобна дивачка… — шепне той.
Те падат в леглото. Сега нощните блудници трябва просто да чакат.
Той никога още не беше я желал толкова силно, както в този момент.