— Особено обичам „Динамика на ловната етика“ — казва Матерн. — Забележително е.
— Наистина ли така смятате? — пита приятно удивеният Гортман.
— Разбира се. Старая се да чета максимум венериански стихове. Толкова е занимателно и чуждо да се чете за лов на диви зверове.
— На Земята няма ли диви зверове?
— Да ни благослови Бог, не — отговаря Матерн. — Не можем да си го позволим. Но аз безумно обичам да чета за вашия начин на живот, така силно отличаващ се от нашия.
— Нещо като психологическо бягство?
Матерн го гледа с учудване.
— Не разбирам за какво говорите.
— Когато четете за това, вашият живот на Земята ви изглежда по-сносен, — пояснява гостът.
— О, не! Животът на Земята е напълно сносен, повярвайте ми. Чета го само за развлечение.
Асансьорът тъкмо беше достигнал 799-ия етаж.
— Ще ви покажа моето жилище.
Матерн излиза от асансьора и кани Гортман.
— Това е Шанхай. Така наричаме този четиридесететажен блок — от 761-ия до 800-ия етаж. Аз живея непосредствено под най-високия етаж на Шанхай, което показва моя професионален статус. Гонада 116 се състои от 25 града. На самото дъно е Рейкявик, а на самия връх — Луисвил.
Те вървят бавно към квартирата на Матерн по един тунел, който води на изток. Вече е 7.10 и ято деца, на групи по три и по четири изскачат от квартирите, отправяйки се към училище.
— На този етаж имаме средно по 6.2 деца на семейство — казва Матерн. — Това е най-ниският среден показател в цялото здание. Признавам го със срам. Хората на горните етажи не се размножават добре. Има един етаж в Прага, май 117-и, където на всяко семейство се падат 9.9 деца. Нима не е великолепно?
— С ирония ли го казвате? — пита Горман.
— В никакъв случай!
Матерн чувства, че го обхващат вълни на афект.
— Ние боготворим децата. Ние съдействаме за големия прираст. Нима не знаехте за това преди да тръгнете?
— Да, да — бързо казва Гортман. — Общата динамика на културата ми е добре известна. Но предполагах, че вашите лични чувства…
— Не съответстват на нормата?! Това, че аз в известна степен съм научен работник, не ви дава право да считате, че аз порицавам собствената си културна система.
— Моля да ме извините за това недоразумение и да не мислите, че съм противник на вашите устои, макар вашият свят да ми е чужд. Благослови Бог, да не се караме, Чарлз.
— Благослови Бог, Никанор. Не искам да считате, че съм прекалено впечатлителен.
Те се усмихват един на друг. Матерн се ядосва, че е проявил раздразнителност.
— А колко жители има на 799-ия етаж? — пита Гортман.
— 805 души, доколкото ми е известно.
— А Шанхай?
— Около 35000.
— А в цялата гонада 116?
— 881000.
— В тази група здания се намират петдесет гонади, нали?
— Да.
— Това са общо около 40 милиона жители — констатира Гортман. — Тоест, малко повече от населението на Венера. Интересно!
— И това не е най-голямата констелация — гласът на Матерн вибрира от гордост. — Сенсен и Бошвош са къде по-големи! В Европа има няколко още по-големи — Берпар, Венбад… И се планират още по-грандиозни!
— Значи пълната численост на населението е…
— 75 милиарда! — почти крещи Матерн. — Благослови Боже! Никога по-рано не се е случвало подобно нещо! И никой не гладува! Всички са щастливи! Бог е милостив към нас, Никанор!
Той спря да говори, когато спряха пред вратата с номер 79315.
— Това е моят дом. Всичко, което е мое, е и твое, скъпи гостенино.
Децата още не са отишли на училище. Принсипеса ги е задържала вкъщи, за да се видят с госта, и те са малко възбудени.
Той представя семейството си на госта. Гортман изважда четири малки кутийки и ги раздава на децата. Благословен жест. Матерн показва сгънатата спална платформа.
— Ето тук спим. Има място за трима. А се мием тук, под душа. Предпочитате ли да се облекчите в уединение?
— Да, разбира се.
— Тогава натиснете този бутон, който управлява паравана. Ние се облекчаваме тук. Урината тук, а фекалиите — там. После всичко се преработва. Пестелив народ живее в гонадите.
— Естествено — произнася Гортман.
— Не бихте ли желали — пита Принсипеса — и ние да ползваме параван при облекчаване? Зная, че много негонадци предпочитат това.
— Не бих искал да нарушавам вашите обичаи — отвръща Гортман.
Матерн се усмихва.
— На Венера голотата не е табу, нали? Имам предвид, че това ни е единствената стая и значи…
— Ще съумея да се приспособя — уверява ги Гортман. — Един обучен социопрограмист трябва да може да се приспособява.