ХАЗАИНЪТ
Дадено! Ето ръката ми, сладур! Ще имаш в хана ми свободен достъп и отстъп. Добре ли го рекох? И ще ти викам Брод. Сър Джон е голям веселяк, ще видиш!… Тръгваме ли, сеньори?
ПЛИТКОУ
Тръгваме, хазаино!
ПЕЙДЖ
Казват, че французинът бил майстор на шпагата.
ПЛИТКОУ
Майстор — вятър! По този въпрос аз бих могъл да ви кажа нещичко. Напоследък са въвели разни там „дистанции“, „пасадо“, „стокадо“39 и тям подобни измишльотини. А работата е в сърцето, мистър Пейдж! В това тука, тука! На младини аз такива юначаги като вас сам срещу четирима съм ги разгонвал с шпагата си като плъхове!
ХАЗАИНЪТ
Хайде, момчета! Хайде, сладури! Ще се дигаме ли?
ПЕЙДЖ
Идем! Макар че, мен ако питате, по-смешно ще бъде, ако се бият без шпаги, само с думи!
Хазаинът, Плиткоу и Пейдж излизат.
ФОРТ
Ако Пейдж е такъв глупак, че да се осланя на една слаба жена, аз не мога да стоя тъй спокоен! Тя е била с него у Пейдж и кой знае какви са ги вършили там! Ще я видим тая работа! Под чуждо име лесно ще изпитам тоя Фалстаф. Ако излезе, че е невинна, трудът ми няма да е напразно — ако пък излезе другото, трудът ми ще е тъкмо намясто!
Излиза.
Втора сцена
Стаята на Фалстаф в хана „При Жартиерата“.
Влизат Фалстаф и Пистол.
ФАЛСТАФ
Не, нито пукнато пени40!
ПИСТОЛ
Тогава мидата на този свят
със меча си ще трябва да отворя!
ФАЛСТАФ
Отваряй я с каквото щеш, но от мен няма да получиш нито пени! И без това дълго те търпях да правиш заеми срещу доброто ми име. На три пъти съм дотягал на приятелите си, да те отървавам, тебе и твоя съдружник Ним, и ако не бях аз, сега да надзъртате и двамата иззад решетките като двойка песоглавци в клетка. Вече ми е запазено място в пъкъла, задето съм ви препоръчвал на свои приятели благородници като страшни бойци и честни хора. А когато мистрис Бриджет си загуби дръжката на ветрилото, кой се закле, че тя не е у тебе?
ПИСТОЛ
И ти от дръжката си взе удръжката!
ФАЛСТАФ
И с право, разбойнико, с пълно право! Ти какво искаш, да си рискувам безсмъртната душа така, даром? Стига си ми висял на врата, не съм ти бесилката, дето те чака! Дири другаде пари! Едно остро ножче и една добра навалица41 — това ти стига. Хайде, препускай към замъка си в квартала на крадците! Нямало да носи писмата ми, негодник такъв! Честта не му позволявала! На теб ли бе, бездно от низост, когато дори аз едва-едва успявам да се задържа на ръба на почтеността. Да, аз, аз, аз самият понякога се виждам принуден да потисна своя страх Божи и под напора на нуждата да свия знамето на честността си за по-добри времена; дори на мен понякога ми се налага да поизлъжа, да поизмамя, да позадигна, а той, негодникът, ще ми скрива своите дрипи на мизерен просяк, муцуната си на пладнешки разбойник, псувните си на дърт къркач и хвалбите си на площаден шарлатанин под наметалото на честта? Ти ли бе? Ти ли?
ПИСТОЛ
Разкаях се. Нима ви туй не стига?
Влиза Робин.
РОБИН
Сър, една жена иска да говори с вас
ФАЛСТАФ
Разрешавам й да се приближи!
Влиза мистрис Скокли.
МИСТРИС СКОКЛИ
Добро ви утро, ваше благородие!
ФАЛСТАФ
Добро утро, драга ми госпожо!
МИСТРИС СКОКЛИ
Ах, ваша милост, каква ти госпожа съм аз!
ФАЛСТАФ
Тогава „девойка“.
МИСТРИС СКОКЛИ
Толкоз девойка, Бога ми, колкото е била майка ми, като ме е раждала!
ФАЛСТАФ
Винаги съм вярвал на клетвите. Е, какво те носи при мене?
МИСТРИС СКОКЛИ
Желае ми се да удостоя ваша милост с няколко думи.
ФАЛСТАФ
С няколко хиляди, ако щеш, красавице! А пък аз ще те удостоя с изслушването им.
МИСТРИС СКОКЛИ
Мистрис Форт…
Поглежда към Пистол и Робин.
…Елате по-насам, сър!… Та, казвам, живея у доктор Кайус.
ФАЛСТАФ
Добре. И после? Какво „мистрис Форт“?
МИСТРИС СКОКЛИ
Да, точно тъй, както го казахте… Моля ви, сър, елате по-насам!
39
Пасадо, стокадо
41
„…едно остро ножче и една добра навалица…“ — намек за техниката на уличните крадци: парите по времето на Шекспир се носели не в джоб, а в торбички, окачени на кръста.