ПЕЙДЖ (тихо)
Там ли е Отецът?
ХАЗАИНЪТ (тихо)
Там! Вижте го в какво е настроение. А пък аз ще преведа доктора през ливадите. Разбрано?
ПЛИТКОУ
Разбрано!
ПЕЙДЖ, ПЛИТКОУ и ХАПЛЮ
Довиждане, драги докторе!
Тримата излизат.
ДОКТОР КАЙУС
Parbleu, аз убие този поп, защо той иска жени Ана Пейдж за един маймун!
ХАЗАИНЪТ
Добре де, убий го! Но сега скрий нетърпението си в ножницата и угаси гнева си в студена вода! Да вървим през ливадите към Жабешкото блато! Тъкмо в селото имат празник, на него ще бъде Ана Пейдж и ти ще можеш да я ухажваш колкото си искаш. Наслука! Доволен ли си?
ДОКТОР КАЙУС
Parbleu, аз тебе много харесва и изпрати на тебе много клиенти, des lords, des comts, des gentil-hommes51! Мои пациенти — после твои клиенти!
ХАЗАИНЪТ
Сладур си! А пък аз ще те наредя, както си заслужаваш, пред Ана Пейдж. Съгласен?
ДОКТОР КАЙУС
Parbleu, ти нареди мен, аз само това желае!
ХАЗАИНЪТ
Да вървим тогава!
ДОКТОР КАЙУС
Джек Рагби, теб върви с нас!
Излизат.
Трето действие
Първа сцена
Край Жабешкото блато близо до Уиндзор.
Влизат отец Евънс с шпага, следван от
Семпъл, който му носи расото и книгата.
ОТЕЦ ЕВЪНС
Кажи, драги служителю на мистър Хаплю, пратко мой на име Семпъл, по кои пътища си търсил този месьо Кайус, този самозван „доктор на медицина“?
СЕМПЪЛ
Ами по всички, сър. По пътя към черквата, по пътя към парка; гледах и по оня към Стари-Уиндзор. Само по пътя, дето иде от града, по него не съм.
ОТЕЦ ЕВЪНС
Горещо те умолявам да подириш и по него!
СЕМПЪЛ
Отивам, сър.
Излиза.
ОТЕЦ ЕВЪНС
О, всевишни Поже, колко съм пълен с ярости и треперливости! Много ще се радвам, ако посмее само да не дойде!… Малко съм меланхоличен! Само да имам случайност, и ако Пог ми помогне, ще му строша всички пикалници в кратуната!
Пее.
„Покрай потока, който гали
слуха ни с птичи мадригали,
ела на цветния килим,
със тепе двамца да поспим!“
О, Господи помилуй, чувствам предразположение към разплакване…
„Със тепе двамца да заспим…
…покрай реките вавилонски…
слуха ни с птичи мадригали…
Покрай потока…“52
Влиза отново Семпъл.
СЕМПЪЛ
Иде! По оня път!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Допре! Нека заповяда!
Пее.
„Покрай вотока павилонски…“
Поже, опази праведника!… Какво оръжие носи?
СЕМПЪЛ
Нямаше такова нещо, сър. Трима са: моят господар, съдията Плиткоу и още един господин. Идат откъм блатото. Ей ги, сега преминаха отсам оградата.
ОТЕЦ ЕВЪНС
Подай ми расото, моля ти се!… Или не, по-допре, дръж го!
Взема книгата и чете.
Влизат Пейдж, Плиткоу и Хаплю.
ПЛИТКОУ
Добро утро, отче Хю! Как сте? И все същият — де се е видяло играч без зар и учен без книга!
ХАПЛЮ (настрани)
О, сладка Ана Пейдж!
ПЕЙДЖ
Здравейте, драги отче!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Господ да ви дава здраве на всички!
ПЛИТКОУ
Я! И дума блага, и остра шпага! И двете ли изучавате, отче?
ПЕЙДЖ
Пък и младее се! Без расо в такъв ден само за ревматизми!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Имам своите опяснения за това.
ПЕЙДЖ
А пък ние ви търсим за едно добро дело.
ОТЕЦ ЕВЪНС
Много допре. Какво е то?
ПЕЙДЖ
Срещнахме един достоен господин, който, изглежда, е бил така дълбоко обиден от някого, че е излязъл от кожата си и съвсем не може да се владее!…
ПЛИТКОУ
Живея на този свят осемдесет години и отгоре, но не съм виждал досега човек солиден и образован като него да изпадне в такава ярост!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Но кой е този господин?
ПЕЙДЖ
Трябва да го знаете — доктор Кайус, известният френски лекар.
52
„…Покрай потока…“ — в текста на песента, която си напява изплашеният свещеник, се смесват една популярна балада, едно изопачено стихотворение на Кристофър Марлоу и един цитат от 137-ия Давидов псалм.