Слуги внасят кош за пране.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Тук, тук! По насам!
МИСТРИС ФОРТ
Оставете го! Така!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Кажете им какво да правят! Само че бързо!
МИСТРИС ФОРТ
Джон, Роберт, както ви казах, вие чакате долу в пивоварната; като ви извикам, идвате веднага и без да се маете, вдигате на рамо този кош и го отнасяте на ливадата в Дачет при перачките! Там ще го изсипете в тинестия ров край Темза!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Разбрахте ли всичко?
МИСТРИС ФОРТ
Сто пъти съм им го казвала. Знаят го наизуст… Сега вървете и като викна, бегом тук!
Слугите излизат.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Ей го и Робин!
Влиза Робин.
МИСТРИС ФОРТ
Е, соколчето ми, какво стана?
РОБИН
Моят господар, сър Джон, влезе откъм задния вход
и ви моли да го приемете!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Чувай, кукличко, да не си ни издал?
РОБИН
Не, честна дума! Сър Джон не знае, че сте тук и дори ме заплаши, че ако съобщя на вас, че е идвал в този дом, щял да ме осъди на доживотен простор, тоест да ме прогони завинаги!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Добро момче си. Мълчанието ще ти стане крояч и ще ти ушие ново костюмче… Скривам се!
МИСТРИС ФОРТ
Да!… А ти върви и кажи на господаря си, че съм самичка!… Мистрис Пейдж, не забравяйте ролята си!
Робин Излиза.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Бъдете спокойна! Ако не я изиграя добре, освиркайте ме!
Излиза.
МИСТРИС ФОРТ
Тогава да почваме! Сега ще го наредим, този надут мех, тази валчеста диня! Ще го научим да прави разлика между свраки и гълъбици!
Влиза Фалстаф.
ФАЛСТАФ
„Спечелих ли те, мой небесен бисер?“58… Щом доживях този час, значи мога да издъхна спокойно! Това е апогеят на моите мечти! О, райски миг!
МИСТРИС ФОРТ
О, сладки ми сър Джон!
ФАЛСТАФ
Мистрис Форт, мила, не умея да любезнича и да се кривя! Ще ти призная направо греховната си мисъл: искам мъжът ти да пукне! Да, повтарям го пред Всевишния, искам го, за да те направя своя лейди!
МИСТРИС ФОРТ
Мен ли, сър Джон? Аз ще бъда твърде жалка лейди!
ФАЛСТАФ
Нека френският двор ми представи друга, равна на теб, ако може! Твоят взор съперничи на диаманта! Гладкото ти чело и великолепните дъги на веждите ти са създадени за една от тези нови венециански фризури във форма на крепостна кула или на тримачтов кораб59!
МИСТРИС ФОРТ
Не, сър Джон, на мен една забрадка ми стига! То и тя да ми стоеше поне, ами…
ФАЛСТАФ
О, колко си несправедлива към себе си! От теб ще стане чудесна придворна дама! Масивничкият акцент на твоята нога ще придаде плавност на дивната ти походка сред талазите на кринолина! Представям си как би изглеждала, ако и съдбата беше тъй щедра към теб, както е била природата! Не! Ти не можеш укри естествените си чарове!
МИСТРИС ФОРТ
Вярвайте, няма такива неща в мен.
ФАЛСТАФ
Тогава какво ме е накарало да те залюбя? Вече това само би трябвало да те увери, че в теб има нещо извънредно. Аз не умея да си чупя езика, да ти разправям, че си такава или онакава, като тези изконтени пикльовци, които приличат на жени в мъжки дрехи и миришат като улицата на билкарите, когато се сушат тревите! Не, аз това не го умея! Но аз те любя! Теб единствена и ти го заслужаваш!
МИСТРИС ФОРТ
Недейте ме лъга, сър! Боя се, че вие обичате мистрис Пейдж.
ФАЛСТАФ
Все едно да кажеш, че обичам Кънтергейтската тюрма за длъжници, която пък ми е приятна като зловонието на триста варници!
МИСТРИС ФОРТ
Добре тогава. Небето знае колко ви обичам. Ще дойде ден да го почувствате и вие!
ФАЛСТАФ
О, не се отказвай от взетото решение — аз ще го заслужа!
МИСТРИС ФОРТ
Вие вече сте го заслужили — иначе не бих го взела!
Влиза Робин.
РОБИН
Мистрис Форт! Мистрис Форт! Мистрис Пейдж е вън на вратата! Цяла е в пот и едва диша! Много е изплашена! Иска да говори с вас веднага!
ФАЛСТАФ
Тя не бива да ме вижда тук! Ще се скрия зад гоблена!
МИСТРИС ФОРТ
Най-добре! Тя е ужасна клюкарка!
58
„…Спечелих ли те, мой небесен бисер?…“ — стих от сбирката сонети „Астрофел и Стела“ на Шекспировия съвременник Филип Сидни.
59
…на тримачтов кораб… — подигравателен намек за екстравагантните дамски фризури, излезли на мода по това време на открития и пътешествия.