Чука.
Хей! Да даде Господ мир и здраве на този дом!
ПЕЙДЖ (отвътре)
Кой е?
ОТЕЦ ЕВЪНС
Пожията плагословия, вашият приятел и съдията Плиткоу. С нас е и младият мистър Хаплю, който може би ще да сподели нещо друго с вас, ако не сте противен.
Влиза Пейдж.
ПЕЙДЖ
Драго ми е да ви видя, почитаеми. Благодаря за
дивеча, мистър Плиткоу!
ПЛИТКОУ
И аз се радвам, че ви виждам, мистър Пейдж! Моите най-добри почитания! Съжалявам, че еленът не беше убит по правилата. Как е мистрис Пейдж? Благодаря ви най-сърдечно за добрите чувства, да, най-сърдечно!
ПЕЙДЖ
Не, аз ви благодаря, сър!
ПЛИТКОУ
По никакъв начин, аз съм, който трябва да благодари!
ПЕЙДЖ
Здравейте, мистър Хаплю!
ХАПЛЮ
Как е рижата ви хрътка, сър? Чух, че на състезанията в Котсуълд10 я надбягали.
ПЕЙДЖ
Съмнително решение, сър.
ХАПЛЮ
А, не си признавате, не си признавате!
ПЛИТКОУ
Ами че няма да признава, то се знае! Стават грешки, стават грешки! Кучето ви си е отлично, сър!
ПЕЙДЖ
Куче като куче, сър.
ПЛИТКОУ
Не, сър, не ми говорете! Кучето си е и умно, и красиво — какво друго може да се иска от една хрътка, сър!… У вас ли е сър Джон Фалстаф?
ПЕЙДЖ
Да, сър. И ми се ще да изгладя отношенията ви.
ОТЕЦ ЕВЪНС
Ето думи на допър християнин!
ПЛИТКОУ
Той ме оскърби, сър!
ПЕЙДЖ
Той донякъде си го признава, сър.
ПЛИТКОУ
„Вината се признава — вредата си остава“, не е ли тъй, мистър Пейдж? Той ме оскърби на чест, и то как! Можете да ми повярвате, честна дума! Дворянинът Роберт Плиткоу ви казва, че е оскърбен!
ПЕЙДЖ
Ето го и сър Джон!
Влиза сър Джон Фалстаф, следван от
ФАЛСТАФ
А, мистър Плиткоу! Щели сте да се оплаквате от мен на краля?
ПЛИТКОУ
Рицарю, вие пребихте моите хора, убихте мой елен и разбихте ловната ми хижа!
ФАЛСТАФ
Ами дето нацелувах щерката на пазача?
ПЛИТКОУ
Не извъртайте, сър! Дължите ми отговор!
ФАЛСТАФ
И ще ви го дам веднага. Вярно е, признавам всичко. Издължих ли се?
ПЛИТКОУ
Съветът ще си каже думата!
ФАЛСТАФ
А моят съвет е да не отваряте дума пред него. Само ще станете за смях!
ОТЕЦ ЕВЪНС
По-малко думи, сър Джон! Pauca verba13!
ФАЛСТАФ
Паяк на върба!… Хаплю, аз ти пукнах главата — каква тъжба имаш против мене?
ХАПЛЮ
Углавна, сър! Защото главата ми пострада от вас. И ще се оплача от вашите нехранимайковци Бардолф, Ним и Пистол! Те ме откараха в кръчмата, напоиха ме и ми опразниха джобовете до шушка!
БАРДОЛФ (вади шпага)
Ах ти, постно бенбърийско сирене14!
ХАПЛЮ
Какво съм казал? Нищо не съм казал!
ПИСТОЛ (вади шпага)
Как дръзваш, Мефистофеле безочлив15!
ХАПЛЮ
Нищо не съм казал!
НИМ (вади шпага)
На резенчета! На резенчета ще го нарежа! Мен като ме хване афектът16!
ХАПЛЮ
Къде е Семпъл? Вуйчо, къде е слугата ми?
ОТЕЦ ЕВЪНС
Успокойте се, моля! Нека да се разперем! В тази разправия има, както разпрах, трима съдници: един — videlicet17, тоест видим и налице — мистър Пейдж; втори — videlicet — аз самият; и трети, най-после и най-накрая — хазаинът на „При Жартиерата“.
ПЕЙДЖ
Да, ние тримата трябва да ги изслушаме и да уредим спора.
ОТЕЦ ЕВЪНС
Отлично! Аз ще да си взема бележка в тефтерчето и после ще разгледаме рапотата най-дискретно.
ФАЛСТАФ
Пистол!
ПИСТОЛ
Аз цял съм слух!
ОТЕЦ ЕВЪНС
На дявола папа му!… Прости, Господи! „Аз цял съм слух“! Превземки!
ФАЛСТАФ
Пистол, ти ли си отпънал кесията на мистър Хаплю?
ХАПЛЮ
Той! Кълна се в ръкавиците си! Ако не е той, да не стъпя вкъщи си! Двайсет и осем пенса в нови шестпенсови монетки и две ей такива големи изтрити едуардовки за игра на плъзни-пара; купих ги от Ед Милър по за два шилинга и два пенса всяка, кълна се в ръкавиците си!
10
Котсуълд — Котсуълдските хълмове в графство Глостър били по Шекспирово време център на игри и състезания.
12
Пистол — име, означаващо „пищов“, но свързано може би и с „pistole“ — испанска златна монета.
14
„…бенбърийско сирене…“ — градецът Бенбъри — близо до Оксфорд — бил известен със своето сухо сирене; тук се прави намек за хилавостта на Хаплю.
15
„…Мефистофеле безочлив…“ — реплика, напомняща за драмата „Доктор Фауст“ на Шекспировия съвременник Кристофър Марлоу. Пистол говори винаги в гръмки стихове, които пародират стила на английската трагедия от XVI век.
16
„…афектът…“ — в оригинала „хумор“ (от лат. humor — течност). Тази дума е лайтмотив в репликите на Ним: по Шекспирово време теорията за четирите телесни течности, чието съотношение у всеки човек давало неговия темперамент, била много на мода и думата „хумор“ се употребявала с нужда и без нужда в смисъл на хрумване, настроение, каприз. Не е изключено също честата употреба на тази дума от страна на Ним да иронизира „комедията на хуморите“, т.е. на характерите, която е била създадена от съвременника на Шекспир Бен Джонсън. Вж. [[10254|предговора]].