Фалстаф се скрива.
Влиза мистрис Пейдж.
Здравейте, мила. Какво се е случило?
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Ах, какво сте направили, мистрис Форт! Вие сте опетнена, опозорена, погубена завинаги!
МИСТРИС ФОРТ
Какво е станало, мистрис Пейдж?
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Хубава работа, мистрис Форт, какво е станало! Да имате един тъй верен съпруг и да му давате поводи за подозрения!
МИСТРИС ФОРТ
Какви поводи за подозрения?
МИСТРИС ПЕЙДЖ
„Какви поводи“! Пфу! Колко съм се лъгала във вас!
МИСТРИС ФОРТ
Но кажете за бога: какво има?
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Съпругът ви иде насам, госпожо, придружен от всички длъжностни лица на град Уиндзор, за да дири в къщата си някакъв мъж, който според него се намирал сега тук — и то с ваше съгласие, — за да се възползва от неговото отсъствие! Вие сте загубена!
МИСТРИС ФОРТ (тихо)
По-високо!
На глас.
Надявам се, че се лъжете!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Дай Боже да се лъжа, че в къщата ви има чужд мъж; но колкото до вашия мъж, мога да ви уверя, че той иде и половин Уиндзор върви след него! Избързах да ви предупредя. Ако сте невинна, толкоз по-добре, но ако сте приели някого тук, веднага, веднага гоизвеждайте! Да си върви!… Не стойте така втрещена! Съвземете се и действайте! Спасявайте името си, защото иначе бял ден няма да видите!
МИСТРИС ФОРТ
Ах, какво да правя? Вярно е, на гости ми е един благородник — той е мой близък приятел и аз се боя повече за неговия живот, отколкото за своята чест! Бих дала хиляда фунта, да мога да го изведа навън!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
О, какъв позор! „Бих дала“, „бих дала“! Мъжът й пред вратата, а тя!… Измислете нещо! Вкъщи не можете го скри!… О, колко грешна представа съм имала за вас!… Кошът! В този кош! Ако вашият гост има естествени размери, ще се побере в него! И ще хвърлим нечисто бельо отгоре му, уж готово за перачката. Или — тъкмо е време за белене — ще го дадем на слугите ви да го отнесат на ливадата в Дачет!
МИСТРИС ФОРТ
Уви, той е много пълен — няма да влезе! Какво да направим?
ФАЛСТАФ (излиза иззад гоблена)
Да опитам! Да опитам! Ще вляза! Като нищо ще вляза! Послушайте съвета на приятелката си! Ще се натъпча!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Как? Сър Джон?
Настрани, към Фалстаф.
А вашите писма, рицарю?
ФАЛСТАФ (настрани, към мистрис Пейдж)
Само теб любя! Помогни ми да се измъкна, тоест да се вмъкна! Никога вече!…
Влиза в коша. Жените го затрупват с нечисто бельо.
МИСТРИС ПЕЙДЖ (към Робин)
Момче, помагай, покривай господаря си!… Мистрис Форт, викайте слугите!
Към Фалстаф в коша.
Рицар-двуличник!
МИСТРИС ФОРТ
Хей, Джон, Роберт! Джон!
Робин излиза.
Влизат Слугите.
Вдигайте тук това пране! Бързо! Къде е прътът? Какво се мотаете? Носете го право на пералните в Дачет! Бързо, хайде!
Влизат Форт, Пейдж, доктор Кайус и отец Евънс.
ФОРТ
Моля ви, Влизайте! Ако подозренията ми се окажат напразни, тогава подигравайте ми се, колкото щете! Нека стана за смях пред целия град! Ще съм го заслужил!… Ей, вие там, къде с този кош?
СЛУГИТЕ
На пералнята, сър, къде!
МИСТРИС ФОРТ
Вас какво ви интересува къде го носят? Започвате да се бъркате и в мръсното бельо!
ФОРТ
В бельото? Не, в белята! В мръсната беля, която сте ми приготвили! В мръсотията, с която сте се покрили и която никоя перачка няма да изпере! Но която аз сега ще простра на показ пред всички!
Слугите изнасят коша.
Приятели, тази нощ сънувах сън! Ще ви го разкажа! Дръжте! Ето ви ключовете! Качвайте се горе! Дирете из стаите, търсете, ровете навсякъде! Казвам ви, ще измъкнем пора от дупката му!… Първом да затворим тази врата!
Заключва вратата.
Сега, наслука!
ПЕЙДЖ
Драги мистър Форт, успокойте се! Така сам си вредите!
ФОРТ
Сигурно сте прав, мистър Пейдж! Сигурно! Хайде, господа! Забавата сега започва! След мен!
Излиза.
ОТЕЦ ЕВЪНС
Какъв чуден припадък от ревнивост!