Изобщо той не ще и да допусне,
че те обичам за самата теб!
АНА
И може би е прав?
ФЕНТЪН
О, не! Кълна се!
Признавам, че богатството му беше
за мене подтик пръв да те ухажвам,
но при ухажването след това
разбрах, че струваш повече от злато
и теб единствена сега желая,
безценна моя!
АНА
Мили мистър Фентън,
опитайте все пак да го склоните,
опитайте! И ако не помогнат
ни сгоден случай, ни упорство кротко,
тогава… Слушайте!…
Отиват встрани, разговаряйки.
Влизат Плиткоу, Хаплю и мистрис Скокли.
ПЛИТКОУ
Прекъснете разговора им, мистрис Скокли! Моят племенник иска да се обясни на госпожицата.
ХАПЛЮ
Ами ще пусна една-две стрели, така, на слука. Пък ако не стане — здраве!
ПЛИТКОУ
Не се смущавай!
ХАПЛЮ
Аз не се смущавам! Пет пари не давам даже! Само дето малко ме е страх!
МИСТРИС СКОКЛИ (към Ана)
Ей, мистрис Ана! Мистър Хаплю искал да ви каже две думи.
АНА
Сега!
Към Фентън.
Това е татковият избор!
Изчезват глупостта и грозотата,
когато имаш триста фунта доход!
МИСТРИС СКОКЛИ
Как сте със здравословието, мистър Фентън? Имам да ви кажа две-три думички.
Разговарят тихо встрани.
ПЛИТКОУ
Иде насам! Смело, момко! Като си спомня какъв баща имаше!
ХАПЛЮ
Какъв баща имах, мистрис Ана!… Вуйчо ми знае много смешни истории за него… Вуйчо, разкажете на мистрис Ана онази, дето тате задигнал двете гъски от съседа! Хайде, вуйчо, моля ви се!
ПЛИТКОУ
Мистрис Ана, моят племенник ви обича.
ХАПЛЮ
Да, честна дума, не по-малко отколкото другите жени в графството!
ПЛИТКОУ
Той ще ви издържа като дама.
ХАПЛЮ
Да, да, честна дума, като коя да е фуста, стига да не е дворянска!
ПЛИТКОУ
Ще ви припише сто и петдесет фунта.
АНА
Любезни мистър Плиткоу, нека ми направи предложението си сам!
ПЛИТКОУ
О, благодаря ви, драга! Благодаря ви, олекна ми! Племеннико, госпожицата те вика!… Оставям ви.
АНА
И тъй, мистър Хаплю?
ХАПЛЮ
И тъй, мистрис Ана?
АНА
Не чух какви бяха последните ви думи.
ХАПЛЮ
Последните ми думи! И таз хубава! Дявол да го вземе, до тях още не съм стигнал, слава богу!
АНА
Питам ви, мистър Хаплю: какво искахте от мен?
ХАПЛЮ
Честно казано, щом питате, нищо не искам. Баща ви и вуйчо са се спогодили. Ако стане с мен — добре, ако стане с друг — здраве! Те по ги разбират тези работи. Ето, питайте баща си, тъкмо иде!
Влизат Пейдж и мистрис Пейдж.
ПЕЙДЖ
О, мистър Хаплю! Дъще, обласкай го!…
А, кой бил тук! Пак този мистър Фентън!
Досаждате ми, сър! Аз май ви казах,
че Ана обещана е на друг!
ФЕНТЪН
Не се гневете, драги мистър Пейдж!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
А вие оставете дъщеря ни,
предраги мистър Фентън!
ПЕЙДЖ
Нещо друго
си подирете! Тя не е за вас!
ФЕНТЪН
Изслушайте ме, сър!
ПЕЙДЖ
Не, мистър Фентън!…
Да влезем, мистър Плиткоу! Влизай, зетко!…
Известна ви е волята ми, сър,
и вашето упорство ми дотяга!
Пейдж, Плиткоу и Хаплю влизат в дома.
МИСТРИС СКОКЛИ
Поговорете, поговорете на мистрис Пейдж!
ФЕНТЪН
О, мистрис Пейдж, аз любя дъщеря ви,
тъй искрено и силно, че съм длъжен
срещу обиди, упреци, заплахи,
над шлема си високо да развея
емблемата на своята любов!
Госпожо, подкрепете ме във боя!
АНА
На онзи шут недей ме дава, мамо!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
За тебе имам нещо по-добро.
МИСТРИС СКОКЛИ
Това, да знаете, е за моя господар, доктора!
АНА
Не, по-добре като в игра на кегли