вкопайте ме до кръста във земята
и с репи ме замервайте до смърт!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Не бойте се, любезни мистър Фентън,
не съм ви ни приятелка, ни враг —
подробно ще разпитам дъщеря си
и после ще реша. Сега простете —
баща й ще се сърди. Сбогом, сър!
Влиза заедно с Ана в дома.
ФЕНТЪН
Довиждане, госпожо! Сбогом, Ана!
МИСТРИС СКОКЛИ
Ами кой да я опече работата? „Как? — казвам й. — Ще хвърлите детето си в ръцете на един глупак или на един лекар? Помислете за мистър Фентън, помислете!“ Това е! Пак аз!
ФЕНТЪН
Благодаря ти! На, предай тоз пръстен
на милата ми Ана! Дръж за теб!
Дава пръстен и пари на мистрис Скокли.
МИСТРИС СКОКЛИ
Да ви поживи господ!
Фентън излиза.
Добро сърце има! За мъж с такова сърце една жена през огън и вода ще мине!… Ама добре ще е все пак господарят да вземе мистрис Ана!… Или по-добре мистър Хаплю!… Не, май съм най-много симпатична за мистър Фентън!… Е, ще направя за всеки, каквото мога. Дала съм им дума и на тримата, а аз на думата си държа. Само че най-максимално ще помогна на мистър Фентън!… Ах, какво съм седнала!… Имам още една заръка от моите господарки до сър Джон Фалстаф, а пък се потривам тук! Само забравям, ей! Постоянно ми се получават апокалипси в главата!
Излиза.
Пета сцена
Стаята на Фалстаф в хана „При Жартиерата“.
Влиза Фалстаф.
ФАЛСТАФ
Хей, Бардолф!
Влиза Бардолф.
БАРДОЛФ
Ето ме, сър!
ФАЛСТАФ
Бърже половинка херес с препечени залъчета!
Бардолф излиза.
И това доживях! Да бъда мъкнат в кош и хвърлен в Темза като куп вътрешности от кланицата! Ако се хвана още веднъж на такава игра, да ми изчегъртат мозъка, да го опържат в масло и да го дадат на кучетата за Нова година! Тези негодници ме хвърлиха в реката без капка угризение на съвестта, сякаш бях сляпо пале, от тези, дето се раждат по петнайсет наведнъж! А както си личи от размерите ми, аз имам такава склонност към потъване, че бих тигнал дъното, даже и да беше по-дълбоко от ада! Слава Богу, че брегът излезе плитък и полегат, иначе щях като нищо да се удавя, а такава смърт ми е отвратителна, защото трупът се подува от водата, а на какво ще приличам аз, ако отгоре се и подуя! Цяла планина от мърша!
Влиза Бардолф с виното.
БАРДОЛФ
Вън чака оная мистрис Скокли. Иска да ви говори.
ФАЛСТАФ
Първо да кръстим водата на Темза с малко херес, защото търбухът ми е студен, сякаш съм нагълтал снежни топки вместо хапчетата си за бъбреци!… Викай я!
БАРДОЛФ
Влизай, жено!
Влиза мистрис Скокли.
МИСТРИС СКОКЛИ
С позволение, сър! Много се извинявам. Желая ви добро утро, ваша милост!
ФАЛСТАФ
Махай ги тези чаши!… И ми подгрей едно канче, ама хубаво!
БАРДОЛФ
С яйце ли, сър?
ФАЛСТАФ
Чисто! Без примеси! Не ща да пия петльово семе!
Бардолф излиза.
Какво има?
МИСТРИС СКОКЛИ
Ида от мистрис Форт, ваша милост… Тя много съжалява и ви оплаква.
ФАЛСТАФ
Оплакна ме тя — не, ами оттатък! Карантията ми плава в потоп речна вода!
МИСТРИС СКОКЛИ
Ах, Божичко, сър, ама тя не е виновна! Да бяхте я чули само как нахока слугите! Те объркали конструкциите й!
ФАЛСТАФ
А моята конструкция едва издържа! Повярвах на една глупачка!
МИСТРИС СКОКЛИ
О, сър, тя тъй горко се вайка! Да я зърнете само, сърце ще ви заболи! Мъж й тази сутрин отива на лов за птици. Тя ви моли да й дойдете пак на гости от осем до девет. Ама трябва бързо да й отнеса отговора ви. Ще ви ощети богато за неприятността, ще видите!
ФАЛСТАФ
Добре. Ще я посетя. Така й кажи! Но нека се замисли над това, колко крехка е човешката плът, та дано оцени заслугата ми.
МИСТРИС СКОКЛИ
Ще й кажа.
ФАЛСТАФ
От девет до десет, значи?
МИСТРИС СКОКЛИ
От осем до девет, сър.
ФАЛСТАФ
Добре, върви! Кажи й, че ще дойда!
МИСТРИС СКОКЛИ
Прощавайте, сър! Желая ви добро здраве, сър!