Излиза.
Влиза доктор Кайус.
ДОКТОР КАЙУС
Къде хазаина de la Jarretiere?
ХАЗАИНЪТ
Тук съм, докторе, в смут и загадъчност!
ДОКТОР КАЙУС
Аз не знае за какво касае, но мен казали, тше вие в голяма preparation за херцог от Allemagne69. В двор не тшували нищо за някакав херцог, тшестна дума! Казва го за вашето доброто! Adieu!
Излиза.
ХАЗАИНЪТ (към Бардолф)
Тичай, викай, дръвнико!… Разбойници!
Към Фалстаф.
Помогни, рицарю! Заклаха ме!
Отново към Бардолф.
Бягай, гони ги, викай, глупако! Убиха ме!
Излиза, следван от Бардолф.
ФАЛСТАФ
Бих искал целият свят да бъде измамен, защото аз самият бях измамен и набъхтан отгоре. Ако в двора узнаят как се преобразявах и как едното ми преображение беше шопнато в реката, а другото — наложено с тояга, ще ми стопят от шеги сланината капка по капка, за смазка на рибарски ботуши! Ще ме превърнат в сушена круша от подигравки! Ей, никак не ми върви, откакто оня път на тарок се заклех, че нямам пики! Ако задухът не ми пречеше да си кажа молитвите, щях да се покая, ей Богу!
Влиза мистрис Скокли.
Ти пък отде идваш, жено?
МИСТРИС СКОКЛИ
От двете ви симпатии, сър!
ФАЛСТАФ
От тези симпатии едната да я вземе дяволът, а другата — баба му, та и двете да си получат заслуженото! Заради тях си изпатих повече, отколкото може да издържи крехката човешка плът!
МИСТРИС СКОКЛИ
Ами те не пострадаха ли? И още как! В частичност една от двете! Мистрис Форт е цялата синя и морава, бяло петънце не остана по нея!
ФАЛСТАФ
Какво ми говориш за синьо и мораво? Мене ме нашариха във всички цветове на дъгата! И за един бройка да ме хакнат в дранголника като вещица! Само благодарение на моето невероятно присъствие на духа и на съвършенството, с което се престорих на невинна старица, избягнах дървените гамаши. Иначе за едната правда оня подлец — приставът, щеше да ме стегне в тях насред площада!
МИСТРИС СКОКЛИ
Да поговорим в стаята ви, сър! Като разберете как стоят работите, нервозността ви ще мине, гарантирам ви. Това писмо ще ви инфурнира за някои неща. Ах, пиленцата ми, колко труд, докато ви сбере човек! Някой от вас трябва да е съгрешил пред Бога, та все ви върви така накриво!
ФАЛСТАФ
Добре, качвай се в стаята!
Излизат.
Шеста сцена
Пак там.
Влизат Хазаинът и Фентън.
ХАЗАИНЪТ
Не ми говорете, мистър Фентън! Тъй ми е докривяло, че ми се ще всичко да захвърля!
ФЕНТЪН
Не, чувай, чувай: ако ми помогнеш,
в прибавка ще ти дам сто златни фунта
над стойността на твоите коне.
ХАЗАИНЪТ
Тогава слушам, мистър Фентън, и във всеки случай няма да ви издам.
ФЕНТЪН
Хазаино, разказвал съм ти често
за своята любов към Ана Пейдж
и за това, че тя ми отговаря —
доколкото от нея туй зависи —
със искрена взаимност. Туй писмо,
което днес ми прати тя, навярно
ще те учуди, но шегата странна,
описана във него, толкоз тясно
преплетена е с нашия въпрос,
че невъзможно е да се изложат
едно без друго тези две неща.
Шегата се върти около Фалстаф
Изважда писмо.
и ето я в подробности: Таз нощ
между дванайсет и един часа
се готви тайно весела забава
край Хърновия дъб. А мойта Ана
ще бъде също там като царица
на феите. И във такъв костюм,
сред суматохата и тъмнината,
баща й нагласил е мистър Хаплю
да я открадне и откара в Итън,
със цел набързо там да се венчаят.
Тя дала е съгласие. Обаче
и майка й си има свой кроеж —
противница на брака с Хаплю, тя
е нагласила оня френски доктор
да отвлече във мрака дъщеря й
и с нея брак да сключи във дома
на местния викарий. Ана скромно
е обещала и на доктор Кайус.