Выбрать главу

        При туй, съгласно плана на бащата,

        тя трябва да е в бяло, за да може

        по туй да я узнае мистър Хаплю

        и тайно да я вземе за ръка;

        а майка й е казала да бъде

        в зелена рокля с ленти във косите,

        та докторът по тях да я познае

        и леко по ръката да я щипне.

ХАЗАИНЪТ

        Хитруша! И кого от тези двама,

        баща си или майка си залъгва?

ФЕНТЪН

        И двамата. Затуй стори така, че

        подир дванайсет в черквата да чака

        свещеник, който тайно да обвърже

        във свят съюз две любещи сърца.

ХАЗАИНЪТ

        Съгласен! Вие давайте момата —

        свещеника го имате от мен!

ФЕНТЪН

        А ти вземи това сега в предплата,

        остатъкът ще звънне подир ден!

Излизат.

Пето действие

Първа сцена

Стая в хана „Пра Жартиерата“.

Влизат Фалстаф и мистрис Скокли.

ФАЛСТАФ

        Стига приказки! Върви! Щом съм казал — ще дойда. За трети път. Дано нечетното число ми помогне! Върви, върви! Казват, че нечетните спонасяли при раждане, умиране и други начинания.

        Бягай!

МИСТРИС СКОКЛИ

        Хубаво! Ще ви намеря верига. И за рогата не се безпокойте!

ФАЛСТАФ

        Бягай, ти казвам! Времето тече! Да ти видя гърба!

Мистрис Скокли излиза.

Влиза, преоблечен, Форт.

        Здравейте, мистър Брод! Мистър Брод, тази нощ или никога! Бъдете към дванайсет часа в парка при Хърновия дъб и ще видите чудеса!

ФОРТ

        Защо? Не бяхте ли вчера на срещата, която тя ви беше дала?

ФАЛСТАФ

        Бях, мистър Брод, но отидох, какъвто ме виждате — жалък старец, а се върнах жалка баба. В този мизерник Форт, мистър Брод, се е заврял най-хитрият от всички демони на ревността, които някога са обладавали умопомрачени хора! Ще ви призная, мистър Брод, че той ми хвърли един невероятен бой! Но това, защото се бях преоблякъл като жена. Иначе като мъж, мистър Брод, мен не може да ме уплаши и Голиат, защото, ако той е имал копие като кросно, аз пък знам, че животът е совалка…70 Но сега бързам. Придружете ме и ще ви разкажа всичко, мистър Брод! От времето, когато скубех перата на гъските, бягах от училище и шибах пумпали, бях забравил какво значи да те пердашат! Елате! Ще ви разправя интересни работи за този Форт! Тая нощ ще му платя за всичко и ще ви дам женичката му в ръцете. Чудеса има да стават, мистър Брод! Да вървим!

Излизат.

Втора сцена

В Уиндзорския парк.

Влизат Пейдж, Плиткоу и Хаплю.

ПЕЙДЖ

        Насам, насам! Ще се скрием в рова на замъка и там ще чакаме, докато видим светлинките на духовете. Сине Хаплю, да не пропуснеш дъщеря ми!

ХАПЛЮ

        Няма, татко! Аз приказвах с нея и си уговорихме една условна дума. Тя ще бъде в бяла рокля и аз като й кажа: „Му-у-у!“, тя ще ми отговори: „Бе-е-е!“ и по това ще се познаем.

ПЛИТКОУ

        Хубаво. Но защо са ви тези „му-у-у“ и „бе-е-е“ — и така по бялото ще я различиш!

Бие часовник.

        Десет е!

ПЕЙДЖ

        Нощта е тъмна — тъкмо за духове и блуждаещи пламъчета! Номерът ще стане чудесен, да не чуе дяволът! Пък и да чуе, нали него — рогатия — сме тръгнали да ловим! Хайде, след мен!

Излизат.

Трета сцена

Близо до парка.

Влизат мистрис Пейдж, мистрис Форт и доктор Кайус.

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Помнете, господин докторе, дъщеря ми е в зелено! Като стане време, хванете я за ръката, бягайте към дома на викария и там претупайте обреда! Хайде, вървете напред! Ние двете трябва да пристигнем заедно.

ДОКТОР КАЙУС

        Аз знае какво да прави. Adieu!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Сбогом, господин докторе!

Доктор Кайус излиза.

        Мъж ми май няма толкоз да се радва на подигравката с Фалстаф, колкото ще се ядоса от венчавката на дъщеря ни. Но нищо — по-добре малко караница, отколкото много мъки.

МИСТРИС ФОРТ

        Къде са Ана с феите и оня уелски таласъм, отец Хю?

МИСТРИС ПЕЙДЖ

        Сгушили са се в един трап до Хърновия дъб с потулени свещи. Когато ние се срещнем с Фалстаф, те ще се разтичат с тях в тъмното.

вернуться

70

„… Голиат… совалка…“ (библ.) — Голиат е огромният филистимянски воин, който извикал на двубой най-силните от евреите и бил убит от юношата Давид; за него се казва, че копието му било дебело като кросно; совалка — парафраза на пасаж от книгата на Йов: „Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача.“