МИСТРИС ФОРТ
Здравата ще се уплаши, сигурна съм!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
И да не се уплаши, ще го направим за смях; пък ако се уплаши, смехът ще е двоен!
МИСТРИС ФОРТ
Ще има да ни помни!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
На всички жадни за наслада
такваз награда им се пада!
МИСТРИС ФОРТ
Време е! Към дъба, към дъба!
Излизат.
Четвърта сцена
Близо до парка.
Влизат отец Евънс, преоблечен като таласъм, и други Феи и Духове.
ОТЕЦ ЕВЪНС
Тук, тук, духчета! Припкай, припкай, феички! И помнете ролите си! Не се пойте! Всички с мен в трапа и като ви дам знак, правете, каквото ви казах! Припкай, припкай, феички! Тук, тук, духчета!
Излизат.
Пета сцена
В парка, край Хърновия дъб.
Влиза Фалстаф, преоблечен като Хърн, с еленови рога на главата.
ФАЛСТАФ
Уиндзорският часовник би дванайсет! Настъпва дългочаканият миг! О, помогнете ми, сластолюбиви богове! Зевсе, спомни си как заради Европа се превърна в бик71! От много страст чак рога ти покараха! О, всесилна любов, която правиш от животното човек и от човека — животно! Спомни си, Зевсе, как взе образа на лебед, за да обладаеш Леда72. О, всемогъща любов, която можеш от един бог да направиш гъсок! Каква сила — да накараш едно божество толкоз да обича, че да стане на добиче, толкоз от любовта да е пернато, че да стане на пернато! А щом безсмъртните просто пощръкляват, какво остава за нас, простосмъртните! Колкото до мен, ето ме — уиндзорски елен, и то навярно най-тлъстият в цялата гора! О, Зевсе, охлади ме малко, че както съм се разгонил, лойта ми ще се стопи до капка!… Някой иде! Моята самка?
Влизат мистрис Форт и мистрис Пейдж.
МИСТРИС ФОРТ
Сър Джон? Вие ли сте, елене мой, рогачо мой горди?
ФАЛСТАФ
О, кошутко моя черноопашатичка! Нека бръмнат рояци испански мухи, нека валят мандрагори, град да бие от индийски картофи, вихри да бушуват от захарни целувки, да се леят от небето сиропи, аромати и любовни зарзавати — не ме е страх: тук ще се свра!
МИСТРИС ФОРТ
Но с мен, мили мой, е и мистрис Пейдж!
ФАЛСТАФ
Тогава разделете ме по бракониерски: за всяка по бут, за пазача на парка — плешките, задницата — за мен, а рогата — за мъжете ви! Е, не съм ли отличен ловец, а? Не говоря ли като самия Хърн? Този път Купидон73 си е поправил поведението и ще ме възнагради за всички мъки. Духът на Хърн ви приветства, красавици!
Шум зад сцената.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Божичко, какъв е този шум?
МИСТРИС ФОРТ
Прости, господи, греховете ни!
МИСТРИС ПЕЙДЖ и МИСТРИС ФОРТ
Да бягаме!
Избягват.
ФАЛСТАФ
Явно сатаната не иска да съгреша от страх, че маста ми ще му подпали преизподнята! Инак защо постоянно ще ми се пречка?
Влизат — със запалени свещи — отец Евънс, преоблечен, както преди; Ана Пейдж, мистрис Скокли като царица на феите; Пистол като Пък74; Децата като феички и духчета.
МИСТРИС СКОКЛИ
Феи леки и прозирни,
лунни сенчици немирни,
да шумите престанете,
работата си почнете!
Дай им заповеди, Пък!
ПИСТОЛ
Духове и феи, в кръг!
Паячко и Щурчо, вижте
всяка стая и огнище —
ако нещо не във ред е,
вий от щипане сторете
като боровинка синя
недобрата домакиня!
Нашата кралица мрази,
който чистота не пази.
ФАЛСТАФ
Духове! Който им проговори, умира! Ще легна и ще зажумя! Човек не трябва да ги гледа какво правят!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Ти, Сънчо-Дремчо, дух чевръст,
опиколи околовръст
и на момата, дето строго
пред лягане се моли Погу,
детински сънища прати,
а на пезсрамниците ти
щипи ръце, педра и гръд,
та да не могат да заспят!
МИСТРИС СКОКЛИ
На работа, подлунно мое племе,
чевръсти феи, не губете време,
обиколете Уиндзорския замък
и осветете кулите от камък,
та здрави чак до Праведния съд,
те свойта господарка да красят,
71
„…се превърна в бик…“
72
„…за да обладаеш Леда…“
73
Купидон
74
Пък (или Хобгоблин) — нарицателно име на малките пакостливи духове от старите английски поверия. Използван от Шекспир в „Сън в лятна нощ“.