тъй както ги краси самата тя;
след туй със сок от тайнствени цветя
на Ордена75 креслата поръсете,
та той, дълбоко предан на кралете,
през вековете да изтрае як
със всеки герб и хералдичен знак;
а после на моравата отвънка
хванете се като Жартиера тънка
и в танца ви да избуи следата,
където сте докоснали тревата,
и тук с подскок, а там със реверанс
девиза „Honi soit qui mal y pense“76
вий изпишете във лехички цветни,
та украшението му да светне
като онуй от бисер изтъкано
под сгънатото рицарско коляно!…
Но обичай, на духовете скъп
е във един край Хърновия дъб
да изиграят танца си свещен!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Ръка в ръка и пързо, в такт със мен!
Светулки мили и дръвчета гнили,
хвърлете лъч над нашите кадрили!…
Но стой! Подушвам миризма човешка!
ФАЛСТАФ
Този уелски караконджо ще ме превърне в сирене
ПИСТОЛ
Да стане сирене бои се той,
когато е отдавна бъчва лой!
МИСТРИС СКОКЛИ
Огньо-огънко чевръст,
я лизни го този пръст:
ако нищо му не става,
значи, е душица права;
ако дръпне се опарен,
значи, вътре е покварен!
ПИСТОЛ
Дай пръст насам!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Ще пламне ли тоз корен?
ФАЛСТАФ
О-о-о-о!
МИСТРИС СКОКЛИ
Нечист! Нечист! Затънал в грях позорен!
Доказа опитът ни що за тип е!
Около него! Всеки да го щипе!
Докато духовете пеят в кръг и измъчват Фалстаф,
Влизат: първо — доктор Кайус, който извежда едно момче в зелена рокля; след него — мистър Хаплю, който извежда друго момче в бяло; и накрая — Фентън, който отвлича Ана Пейдж. Чува се ловджийска глъчка и Духовете избягват, Фалстаф смъква еленовите си рога и се изправя.
Влизат Пейдж, Форт, мистрис Пейдж, мистрис Форт и — след малко — отец Евънс.
ПЕЙДЖ
Ха, спипахме го! Дръжте го, пазачи!
Я виж го Хърн къде ловувал, значи!
МИСТРИС ПЕЙДЖ (към Пейдж)
Съпруже, нека прекратим шегата!…
Към Фалстаф.
Харесахте ли уиндзорките, сър?
Венецът ви приляга за гората,
но за града съвсем не е добър!
ФОРТ
Е, сър, кой е рогоносецът? Мистър Брод, този Фалстаф се оказа един мошеник, и то рогат! Ето ги и рогата му, вижте ги, мистър Брод! При това, мистър Брод, той можа да използва от мистър Форт само коша му за пране, тоягата му и двайсетте фунта; но тях той ще трябва да ги върне на вас, мистър Брод, тъй като сте му задържали в залог конете, мистър Брод!
МИСТРИС ФОРТ
Ах, сър Джон, не ни провървя на двамата! Все нещо ни попречваше. Явно няма да мога да бъда ваша, но винаги ще ви считам за свой мил елен!
ФАЛСТАФ
Само че дългоух. Голямо магаре излязох! Сега разбирам всичко!
ФОРТ (сочи рогата)
И вол също. Имаме доказателства и за двете.
ФАЛСТАФ
Значи не са били истински духове? Мен на два-три пъти ми мина през ума, че не са, но гузната съвест и изненадата ме накараха да се хвана въпреки здравия разум на такава измама, съшита с бели конци. Гледай ти как лесно един умен човек можело да бъде разигран като палячо, когато е поел по кривия път!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Сър Джон Фалстаф, ако служите на Пога и се отречете от низките страсти, туховете няма да ви щипят вече.
ФОРТ
Добре казано, отче караконджо!
ОТЕЦ ЕВЪНС
Но и вие, мистър Форт, ще пъде допре да оставите вашите ревнивости!
ФОРТ
Вече няма да се усъмня в жена си нито веднъж, отче, до деня, в който вие не се изхитрите да я ухажвате на правилен английски!
75
„…Ордена…“ — става дума за Ордена на жартиерата, върховен орден на английската аристокрация, чиито церемонии се извършвали в Уиндзорския замък. С него е свързано и названието на хана от пиесата.
76
Honi soit qui mal y pense