ФЕНТЪН
Какво ново, уважаема? Как сме?
МИСТРИС СКОКЛИ
Съвсем добре сме, щом ваша милост сте тъй симпатичен да ни пита.
ФЕНТЪН
А какви новини? Как е милата мистрис Ана?
МИСТРИС СКОКЛИ
Така си е, сър — мила. Пък и скромна, и любезна, и дружелюбна към вас, мога да ви го кажа междувпрочем, щом сте дошли, и понеже и аз ми е радостно, дето е тъй.
ФЕНТЪН
А как мислиш, дали ще успея? Да не се проваля, а?
МИСТРИС СКОКЛИ
То всичко си е, господине, в Божиите ръце. Но индиферентно от това, мистър Фентън, аз съм готова да се закълна върху книга, че тя е влюбена във вас. Ваша милост нали има брадавичка над окото?
ФЕНТЪН
Какво от това?
МИСТРИС СКОКЛИ
А, нищо, така! Много е дълго за разказване. Ама какво ни е миличко и весело нашето Анче, само ако знаехте! Такова девойче като него досега не се е раждало на тоя свят, мога да ви го декралирам пред всички! Цял час си бъбрихме с нея за брадавичката ви. Честна дума, с никого не съм се смяла така, както с това детенце! То наистина, горкото, понякога изпада много в милоколика и гледа едно такова жално-милно, но щом стане дума за вас… ама, хайде, да не говорим!
ФЕНТЪН
Аз днес ще я видя. Дръж, това е за теб и гледай да ми помогнеш, ти знаеш как. Ако я срещнеш преди мен, поздрави я!
МИСТРИС СКОКЛИ
Как няма! Разбира се, мистър Фентън, и като се видим, ще ви разправя още за брадавичката, пък и за другите й кандидати!
ФЕНТЪН
Добре, сега довиждане! Трябва да бързам!
МИСТРИС СКОКЛИ
Довиждане, ваша милост!
Фентън излиза.
Приятен господин, що си е право — право! Само че Ана не го обича. Ако аз не й знам сърчицето, кой ще го знае!… Ай, да опустее макар, нещо съм забравила, ама какво беше?
Излиза.
Второ действие
Първа сцена
Пред дома на Пейдж.
Влиза мистрис Пейдж с писмо в ръка.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Какво? Аз, която не съм получавала любовни писма в цвета на своята младост, сега да ми ги пращат? Я да видим!
Чете.
„Не ме питайте защо ви любя! Любовта вика разума за лекар, но не го иска за съветник. Вие не сте млада — аз също не съм: ето една първа допирна точка! Весела сте — и аз съм весел, ха-ха: втора допирна точка! Имате слабост към хереса30 — аз, да не говорим: трета допирна точка. Какво повече да ви обяснявам? Ако чувството на един воин може да ви задоволи, задоволете се, мистрис Пейдж, с това, че ви любя! Не казвам: «Смилете се над мен!», защото това не е войнишка дума, казвам направо: «Люби ме!»
Твой раб, готов
без «ох» и «оф»
за бой суров
при първий зов
от теб, любов,
Джон Фалстаф“
Виж го ти, Ирода му юдейски31! Боже, какъв порочен свят се е навъдил! Дори и тази разкапана развалина, която едва се държи да не рухне от старост, си дава вид на младо кавалерче! По дяволите, за коя ли необмислена моя думичка се е заловил този фламандски пияница, та смее тъй безсрамно да ме задиря? Да ме е виждал най-много три пъти! Какво съм могла да кажа тогава? Аз сдържах своята веселост, да ми прости Господ за нея! Не, аз на всяка цена ще внеса в парламента законопроект за изтребване на всички мъже! Наистина, как да му отмъстя? Защото непременно ще му отмъстя! Туй е толкоз вярно, колкото е вярно, че коремът му е натъпкан като ловджийска наденица!
Влиза мистрис Форт.
МИСТРИС ФОРТ
Мистрис Пейдж! Тъкмо бях тръгнала към вас!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
А пък аз — към вас! Но вие имате лош вид!
МИСТРИС ФОРТ
Едва ли. Притежавам доказателство за обратното.
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Пък аз ви казвам, че видът ви е лош.
МИСТРИС ФОРТ
И така да е. Но, повтарям, бих могла да ви докажа, че изглеждам доста добре. О, мистрис Пейдж, посъветвайте ме, моля ви се!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Какво ви е, мила?
МИСТРИС ФОРТ
Ах, драга! Да не ме спираше една дреболийка, бих могла да се сдобия с висока чест!
МИСТРИС ПЕЙДЖ
Зарежете дреболийката и дръжте честта! Казвайте! Какво има?
МИСТРИС ФОРТ
Това, че ако се реша да ида в ада за вечни времена, бих могла още сега да получа рицарска титла.
31
…Ирода му юдейски…