- Като Влад Дракула?
- Там историята е друга - поправи го историкът. - Предполага се, че ритуалът е свързан с инициацията, т.е. с посвещаването на младежите във воини на племето. Те трябва сами да се справят с предизвикателствата пред тях, без да разчитат на помощ от племето. Принудени са да действат като вълци изгнанници от глутницата.
- Разбойническа напаст! - намеси се и Коко Хлопката.
- Горе-долу - съгласи се Траян. - Инициацията довежда до превръщането на младия воин във вълк. Не става въпрос само за храбост и сила, но и за придобиването на религозен и магически опит, който коренно променя живота на воина. Той е длъжен да надскочи своя типично човешки образ и да се превърне в бушуваща стихия, която да уподобява агресивността на полудял хищник.
- Който прегризва гърлото на Димо Вълкобореца - обади се Мишената.
- Воинът вълк вече не се чувствал свързан със законите и обичаите на обществото...
- Можел е да убива - отново го прекъсна комисарят. - Дали нашият човек е наясно с тези истории?
- Предполагам - каза историкът. - Може би не е изградил стройна хипотеза, но е изсипал накуп основната символика.
- Сигурно взема от нея само това, което пасва на плановете му за отмъщение - промълви Радо.
- Но кой е той? - попита Мишената.
121
- Имаме още една следа - каза Траян.
- Ние? - погледна го иронично Мишената.
- Нали сме екип?
- Казвай направо! - извика комисарят и допълни иронично: - Партньоре...
Траян извади от вътрешния джоб на якето си няколко листа и ги подбутна към комисаря. Той го прегледа и обобщи:
- Всичко изглежда наред - нотариалният акт, договорът за наем...
- По-интересно е как Милко е получил предложението...
Младежът разказа за странната среща на Биляна Гроздева с Милко Милков пред Врачанския затвор.
- Какъв хуманизъм! - иронично каза Радо.
- Защо се подиграваш? - попита го Коко. - Проявила е човещина жената.
- Коко, бих се съгласил с теб, ако първият й въпрос не е бил свързан с престъпността на деянието му - каза Мишената.
- Не го разбрах - призна си кралевчанинът.
- Първо го е попитала за какво лежал в затвора - обясни му Траян.
- Значи е търсила убиец - допълни Радо.
- Който да изглежда на възрастта на Зарко Радев - продължи комисарят. - Ако нещо стане в село...
- Веднага има заподозрян - продължи младият полицай.
- Вампора и Балабана веднага заподозряха Милко - обади се Траян. - Аз също му нямах доверие...
- И аз за него си мислех - намеси се и Коко.
- Затова подхвърляш фалшиви улики! - погледна го накриво Мишената, припомняйки му за подхвърлената под леглото на овчаря пушка на Щурата Стела.
- Исках да помогна - сви се на стола Коко Хлопката.
- Юнако - обърна се Донов към партньора си, - търси Биляна Гроздева!
- Вече го правя...
- Няма такава в Кралево - категорично отсече Коко Хлопката.
- Баба Бенда каза същото - подметна Траян.
- По наследство трябва да е получила Прокълнатата къща - предположи Мишената. - Но каква сродница е на фамилията Радеви?
- Биляна Гроздева - започна да чете от монитора Радо. - Родена в село Змейно...
- Това е съседното село! - обади се веднага Коко.
- Преди... - спря се Радо, помисли малко и каза. - Сега е на шестдесет и пет години... Самотна.
- Как самотна?
- Неомъжена, неосъждана... - продължи Радо. - Живее във Враца, адрес...
- Остави засега адреса! - махна Донов с ръка. - Търси връзка със Зарко Радев!
- Сега ще вляза в имотния регистър - изрече разсеяно младият полицай и продължи да цъка с мишката. След малко развълнувано извика. - Ето! Зарко и прочие дарява на Биляна... имот №35 в село Кралево, община... и т.н... Безвъзмездно!
- Излъгал е! - обади се Коко Хлопката.
- Защо?
- Сигурно й е продал Прокълнатата къща, ама пред нотариуса друго са казали... - поясни кралевчанинът. - За да не плащат високи данъци...
- Ти така ли правиш? - впери поглед в него Мишената.
- Аз не се бъркам в твоето наследство, така че...
Шефът се сконфузи, изненада се Радо, но гласно попита:
- Какво ще правим с мома Биляна?
- Стягай се за командировка, юнако! - обърна се Мишената към него.
- Може ли и аз? - неочаквано се включи Траян.
- На собствени разноски - съгласи се комисарят.
- Естествено - кимна с глава младежът.
- Богат си, а? - засмя се Донов.
- Ами! - отвърна със смях Траян. - Но откакто съм в Кралево, месечната ми издръжка е почти непокътната.
- Рентиер ли си?
- Де да бях - засмя се младежът. - Да са живи мама и тати!