- И да ревете по пътя - посъветва ги и баба Бенда, докато ги изпращаше.
- Кажи сега, лельо Бенда - започна със спокоен тон Мишената, - кой още знае тайната на Прокълнатата къща?
- Траян ти каза, нали? - натъжи се старицата. - Не трябваше да му се доверявам...
- Не позна - засмя се полицаят. - Балабана проговори пръв. Та...
- Никой друг не знае. Дори онези квачки, които изпроводих.
- Ти кого подозираш?
- Зарко.
- Мъртъв е от миналата година.
- А наследници има ли?
- Няма.
Мишената излезе. Експертите бяха свършили.
- Как е при вас? - попита ги той.
- Чиста работа - отговори химикът. - Касапски професионализъм.
- Защо?
- Един дълбок срез в гърлото и после козелът е нанизан на куката - поясни Христо Гатев.
- А куката е закачена за портата - продължи фотографът Иван Тенев. - Кървавите следи водят зад един храст в другия имот - посочи с ръка към Прокълнатата къща.
- Този път номерът няма да мине! - поклати глава комисарят. - Лельо Бенда!
Старицата се показа на чардака.
- Има ли къде да спиш тази нощ?
- Има - кратко отговори тя. - А какво да правя коча?
- Раздай курбан за бог да прости!
- Мишена, животното може да е отровено - намеси се химикът.
- Ти не провери ли? - изкрещя Мишената, въпреки че беше ядосан на себе си.
- Утре ще ти кажа - отвърна обидено Гатев.
- Лельо Бенда, вземаме Краля! - провикна се комисарят.
- Ако Коко разбере...
- Няма кой да му каже!
Мишената придърпа колегите си под лозницата и постави един лист върху масата.
- Дръжте сега!
- Какво е това? - пръв полюбопитства Христо Гатев.
- Карта на Орташкото дере и Темното езеро - обясни им комисарят. - Нарисуваха я Балабана и Вампора. Със знаците „хикс“ са отбелязани местата, на които са стояли Вампора и един циганин. Със стрелка е посочена вероятната траектория на куршума, улучил Вампора.
- И какво трябва да търсим? - обади се Марин Косев, екпертът по дактилоскопия.
- Куршум в блатото.
- Как ще стане? - разпери ръце Гатев. - Да не съм водолаз!
- Ако траекторията е приблизително вярна, куршумът е паднал във водата - обади се Георги Тотев, експертът по балистика. - Близо до брега - допълни той.
- Вземете патрулните полицаи и действайте! - нареди Мишената.
- А ти? - начумерено попита химикът.
- Аз отивам в кръчмата - Комисарят стана и тръгна към портата.
Гатев му показа среден пръст.
- Гатев, видях те! - без да се обръща, каза Мишената. - Ако намерите куршума, ще ви черпя!
- После ти ли ще ни смъкнеш до града? - ядосано попита химикът.
- Поръчай си такси отсега!
123
Мишената влезе в кръчмата, огледа стените и каза:
- Наистина добра шпакловка!
- Работниците на Коко Хлопката са тук - отговори Адриан Мазачо. - Има още за довършване, но тези дни ще отворя кръчмата.
- Дай и на мен една вътрешна шпакловка!
- Какво да бъде? - веднага го разбра кръчмарят. - „Палава Грозданка“, „Окосена ливада“, „Лед на кристали“ или направо облак за отскок?
- Малка „Грозданка“ - избра комисарят. - И голяма салата.
- Ели - провикна се към кухнята Мазачо, - направи овчарска салата! - Той тихо добави: - Ще я убия!
- Защо?
- Оня непрокопсаник я заряза, а тя плаче за него!
- Траян ли?
Мазачо само кимна, но после шепнешком сподели:
- Сложил съм го на мушката, ама не минава!
- Ще мине, ще мине - успокои го полицаят и седна на една маса, близо до изхода.
След малко Валерия донесе огромна купа със салата и я тръсна пред полицая. Очите й бяха зачервени от плач.
- Моме, аз не съм виновен - подхили се той.
- Съжалявам - тихо изрече момичето и избяга на двора.
- Мазачо, ела да ми правиш компания!
Адриан си наля ракия в една чаша и приседна срещу комисаря.
- Подозираш ли някого за пожара? - попита го Мишената. -Не.
- Кой мислиш, че иска да ти навреди?
- Цялото село премина през главата ми... - въздъхна Мазачо. - Не знам кой ме мрази толкова много...
- Зарко Радев.
- Кой? - не разбра кръчмарят.
Мишената не повтори, а само впери поглед в събеседника си.
- Зарко Радев го няма в Кралево от векове - отговори Мазачо.
- Точно от трийсет години го няма - съгласи се полицаят.
- Знаеш ли къде е?
- Не съм го виждал, откакто...
- Откакто? - надвеси се напред Мишената.
- Срамна история... - махна с ръка Мазачо, за да покаже, че не му се говори.
- За тази история съм дошъл - сериозно каза комисарят. - Разказвай!
- Ще си налея още - изрече кръчмарят и отиде зад бар плота. Върна се, въздъхна и започна: - Зарко бе по-голям от мен... Не го обичах... Да си призная, страх ме беше от него...