- Защо?
- Беше единствено дете, разглезено от майка си... И нея погуби. Лека й пръст! - отля от ракията и отпи.
- Как я погуби? - направи се на незнаещ полицаят.
- С поведението си - искрено каза Мазачо. - Все на бой налиташе, пиеше, заяждаше се... Избягвах го...
- Но една нощ те е намерил - предположи полицаят.
- Дойде след полунощ... Аз тогава спях на първия етаж, където сега е ателието ми...
- Кога точно дойде?
- Не мога да си спомня точно... - сбърчи вежди кръчмарят.
- Преди или след погребението на майка му?
- Беше минало погребението... - замисли се Мазачо. - Май на следващата нощ...
- Давай нататък!
- Почука по прозореца... Стреснах се отначало, но от любопитство се показах... Мислех, че е някой от приятелите ми... Тогава Зарко хвана ръката ми през решетките и я изви. „Само да гъкнеш! - прошепна той. - Пусни ме да вляза!“ Светнах и отворих вратата, а той се показа целият окървавен... И мръсен, сякаш се е въргалял в кал... Хем ме беше гнус от него, хем ме беше страх...
- Пита ли го защо е в този вид?
- Не посмях - призна Адриан. - Мислех, че се е бил с някого...
- После?
- Поиска ми пари, но аз нямах. „Открадни от вашите!“ - изшептя той, но аз отвърнах, че ги няма... Точно този ден отидоха на гости при сестра ми във Варна... Разкрещя се, когато разбра, че съм сам. „Как така нямаш пари?“ Казах му, че съм си купил мотор... „Балкан“, на старо го купих... Ама много време ме изкара...
- А Зарко? - прекъсна го Мишената.
- Той като чу за „балканчето“, поиска да му го дам. Трябвало да отиде някъде...
- Къде?
- Не ми каза.
- Даде ли му мотора?
- Не.
- После?
- Удари ме със статива по главата, аз паднах... Той ме срита няколко пъти, като крещеше: „Ще ви го върна! На всичките тъпкано ще го върна!“
- На всичките? - повтори с въпросителна интонация полицаят. - Кои са те?
- Не знам, ама...
- Какво?
- Напоследък си мисля, че може да са от компанията на Вампора и Коко Хлопката...
- Защо си мислиш така?
- Заради смъртта на Димо Вълкобореца, Бончо Гладиатора и Щурата Стела.
- Няма данни, че са убити - бързо излъга комисарят.
- Знам, ама...
- Зарко успя ли да открадне мотора ти? - попита комисарят.
- Не. Не му казах къде е ключът.
- Да обобщим - каза Мишената. - Зарко Радев е искал помощ от теб, но ти си му отказал.
- Горе-долу.
- И не си го виждал оттогава?
- Не.
- А кои бяха неговите приятели?
- Белчо Дивото и Петко Тариката.
- Те къде са сега?
- Дивото е в Кипър, там работи, а Тариката се обади от Щатите преди месец. Помъдряха, устроиха се в живота...
- А как беше прякорът на Зарко?
- Хиената му викаха.
- Защо?
- Заради смеха му... Ама и не беше читав човек... Чакаше да те издебне, когато си паднал... И удряше...
124
- Ще черпиш ли? - провикна се Христо Гатев от вратата на кръчмата.
- Открихте ли куршума? - надигна се от стола Мишената.
- Да - почти едновременно казаха експертите.
- Сядайте - покани ги комисарят и се обърна към кръчмаря. - Мазачо, давай изненадата за колегите!
Еспертите насядаха, а Ели и Мазачо бързо поставиха пред тях безалкохолни и мешана скара с гарнитура.
- Царска почерпка! - зарадва се Гатев. Огледа отново масата, привидно потрепери и прошепна: - Нещо за сгряване няма ли? Намръзнах в ледената вода...
- Има още работа - разбра го Мишената и веднага попита:
- Лесно ли го намерихте?
- Късмет! - обади се Георги Тотев. - Куршумът бе забит в един клон... Там, където е стоял циганинът.
- Можел е да улучи и него - обади се фотографът.
- Е, Гатев - обърна се към химика Мишената, - значи не си плувал по дъното на блатото...
- Не съм, ама газих...
- Куршумът е от същия калибър, с който е застрелян вълкът - продължи експертът по балистика. - Има и знака „X“.
- Патроните са на Коко Хлопката - обясни комисарят. - Явно са откраднати... Ако не беше в ареста, щеше да бъде първият заподозрян.
- Нямал е късмет убиецът - засмя се химикът.
- Да не го жалиш? - изгледа го накриво Мишената. - Да вървим, юнаци! - и стана.
- Ядем, не виждаш ли? - озъби се Гатев.
- Чакам ви отвън - от прага изрече комисарят.
Входът на кръчмата бе блокиран от трите полицейски автомобила. Жените на Вампора и Балабана стояха настрани. Мишената се приближи до патрулката и през отворения прозорец каза на полицаите:
- Юнаци, хапнете бързо и не мърдайте оттук, докато не дойде смяната ви!
Двамата униформени само кимнаха и излязоха от автомобила. Комисарят продължи: _—