- И ако нещо стане, веднага викайте подкрепление!
- Какво да очакваме? - попита единият полицай.
- Предполагаем опит за убийство на кръчмаря... - несигурно изрече Донов. - Пазите тук. Но ако има изненада. може да е и от друго място.
- Да минаваме ли напред-назад?
- Правете кръгчета наоколо.
Комисарят отвори вратите на служебния опели покани двете жени да се качат. Те мълчаливо се настаниха на задната седалка. След малко експертите излязоха от кръчмата.
- Жоро - обърна се Мишената към експерта по балистика, - ще караш ли моя опел?
Двата полицейски автомобила потеглиха бавно, а единият мина по горния път, за да не остане и човек от Кралево, който да не разбере за засиленото полицейско присъствие в селото.
Малко преди разклона Мишената видя изоставената „Нива“ на Вампора и каза:
- Как не я видях на идване! - плесна с ръка по жабката. - Жоро, спри!
След тях спря и вторият автомобил. Полицаите излязоха.
- Да проверим наред ли е возилото на Вампора! - нареди комисарят.
- Имаш ли ключове? - попита Гатев.
- Ако имах, сам щях да проверя - избоботи Мишената. - Имаш ли ключове? - обърна се той към Юлия, жената на Вампора.
- Не - плахо изрече жената.
Обиколиха колата, надничаха през стъклата, но всичко изглеждаше наред.
- Ванка - обърна се комисарят към фотографа, - ти си най-дребен. Пъхни се отдолу!
Иван Тенев сви недоволно устни, но изпълни нареждането на комисаря. Когато се измъкна прашен изпод колата, само каза:
- Вероятно резервоарът е пробит.
- Видя ли дупка? - направи опит да се наведе Мишената, но се отказа.
- Сигурно не е голяма, но бензинът е изтекъл - отбеляза фотографът. - Вижте и следите по пътя - посочи с ръка асфалта.
- Ясно - изрече Донов. - Някой не е искал Вампора и компания да стигнат до града! - Погледна към колата си и прошепна: - Не плашете жените допълнително!
125
Радо и Траян не спряха да говорят чак до Плевен. Бяха сами в първа класа. Обсъждаха случаите, допълваха взаимно информацията, която имат.
- Знаеш ли, че моята и твоята наука си приличат? - направи неочакван извод Траян.
- Да - съгласи се Радо. - В историята има безброй убийства.
- Но в повечето случаи убийците са известни.
- И при нас е така, въпреки че остават и неразрешени случаи.
- Приличат си и по механизма на събиране и обработване на фактите...
- Доказателства, улики - поправи го Радо.
- Зависи от гледната точка - засмя се Траян. - Събираш фактите, анализираш ги, после строиш хипотеза...
- Но няма пострадали от научните хипотези... - отговори бързо полицаят. - А при нас... Ако хипотезата е погрешна, унищожаваш един човешки живот...
- За сметка на отървалия се убиец - съгласи се историкът. - Късче по късче информация...
- Ако едно късче не пасва на пъзела, няма как да се види цялата картина на престъплението.
Замълчаха.
- Да поспим ли? - прозина се открито Траян.
- Съгласен - отговори Радо. - Че утре имаме среща с мома Биляна..
Той стана и угаси осветлението в купето. Опънаха се на седалките и ритмичното потракване на влака ги унесе. Неочаквано Траян скочи.
- Какво става? - в просъница попита Радо.
- Забравих Ели - шепнешком отвърна Траян.
- Изгората ти?
- Нещата са по-сложни.
Траян излезе в коридора и набра номера на Валерия. Не му отговори. Погледна на дисплея часа - нямаше още полунощ. Отново позвъни, но момичето пак не му вдигна. Той влезе в купето и разтърси задрямалия полицаи: _
- Ставай!
- Защо? - надигна се Радо.
- Не мога да предупредя Валерия!
- За какво?
- Ами ако убиецът й изпрати бележка от мое име?
- Той няма за какво да й отмъщава.
- Но иска да отмъсти на баща й!
Мишената бе разказал по телефона на Радо за „престъплението“ на Мазачо.
- Ужас! - промърмори полицаят.
- Какво по-жестоко отмъщение, ако посегнеш на детето на врага си! - развика се Траян.
- Но Мишената е предупредил Мазачо за опасността - разсъни се напълно полицаят и отново светна.
- Може да е предупредил бащата, но не се е сетил за дъщерята - развълнува се историкът. - Ами ако подмами Мазачо навън, като използва изчезването на Ели?
- Звънни пак! - повиши тон Радо.
Траян отново пробва, но никой не вдигна.
- Ако сме закъснели...
- Звънни от моя телефон! - сети се младият полицай.
- Може да ми затвори - поколеба се Траян.
- Диктувай ми номера й!
Радо набра от своя телефон номера на Валерия. На третия сигнал чуха плахия й глас:
- Да.
- Валерия, обажда се инспектор Радо Ангелов.