- Още не - промърмори Гатев. - А ти разбрали как е попаднал в чая?
- От болницата идвам - начумери се Донов. - Едра санитарка с рошава коса се приближила до количката със закуска, взела две порции и ги отнесла на кралевските герои. После се върнала за чая...
- И докато отива към стаята на ранените, поставя отровата - заключи Гатев.
- И аз така го мисля - промърмори Мишената. - После санитарката изчезва безследно!
- Някой е знаел, че двамата са приети в болницата - каза Тотев. - Сигурно са проследени още от Кралево...
- Поне час са стопирали на разклона - продължи Донов. - Нали ще видят, ако друга кола завие от Кралево по посока на града
- Много бързо е организиран опитът за натравяне - обади се и фотографът.
- Което говори, че убиецът е изнервен... Не успя при Балабана, сега и при Вампора... - замисли се Донов. - Какво ли следва?
- Ще прави нови грешки - досети се Гатев.
- Какво казаха монтьорите за джипа на Вампора?
- Резервоарът е пробит, както предположих вчера - отговори Иван Тенев. - Малък отвор, така че бензинът да изтече бавно, за да не усетят саботажа...
- Ясно.
- А новини от Кралево? - попита Тотев.
- Аман от кралевските чешити! - махна с ръка Мишената. - Посреднощ ми звъняха колегите оттам.
- Да не е станал нов инцидент? - начумери се дори и Гатев.
- Тази нощ Мазачо дебнел да хване изгората на дъщеря си, дори стрелял напосоки из двора... Полицаите луднали, докато разберат, че не ги грози опасност.
- Те така ли си стрелят нощем? - обади се отново Тотев.
- Ловджии - измърмори Мишената и излезе.
Пред кабинета му го чакаха Стамат Златев, участъков инспектор, и един дребничък мургав мъж.
- Ти ли си от Змейно? - обърна се комисарят към непознатия.
- Бате, аз нищо не съм направил тази нощ...
- Ние питаме за онази...
Влязоха в стаята и комисарят се надвеси над дребния мъж:
- Признай си без бой!
- Нищо няма, бате... - разпери ръце циганинът. - Чист съм отвсякъде!
- Кажи на комисаря какво прави онази нощ на Темното езеро! - намеси се Стамат Златев.
- За риба отидох...
- После?
- От храстите излезе един едър мъж с пушка... Искаше да ме застреля...
- А ти?
- Да побегна, ама не можах... Закачих се на един клон... Умирам, това е! Така си помислих...
- Видя ли другия човек в храстите?
- Първо никого не видях, ама после наизлязоха още...
- Видя ли човека, който стреля?
- Бягах, как да се обръщам назад... - размаха ръце циганинът. - Насам-натам бягах, за да се спася.
- Не те питам кой е стрелял по теб! - ядоса се Мишената. - Видя ли кой даде първия изстрел?
- Не.
- Защо тогава си казал: „И онзи ли е с теб?“ и си посочил към храстите?
- Е, как защо? - изненада се циганинът, че комисарят не се досеща. - Да погледне натам, че да мога да избягам!
- Така си спасил живота на ранения - призна Донов.
- Бате, къде е той сега? - оживи се мъжът.
- Кой?
- Раненият...
- Защо?
- Курбан за здраве да направи! Да черпи и мен! - изпъчи гърди мургавият мъж.
- А махалата не искаш ли да почерпи? - засмя се комисарят.
- Ако има щедро сърце...
- Щедро му е сърцето, ама джобът му е съдран! - ухили се отново Мишената. - Изчезвай!
129
Първото кафе изпиха още на гарата, а за второто се спряха пред автомата на полицията.
- Защо не си купите кафеварка? - попита Траян.
- Навик - отговори му Радо. - Една позната подари на шефа термос, за да си носи кафето на службата. На първия ден Мишената дойде с пълен термос, после го забрави горе... И край.
В кабинета вече ги чакаше комисарят. Веднага стана и се пресегна към чашите с кафе.
- Добра работа, юнаци! - похвали ги той. - Дайте сега подробностите!
- Като любител на мъжката красота... - не довърши Траян, а се разхили.
Радо го последва, но срещна начумерения поглед на шефа си и започна да разказва:
- Биляна Гроздева е направила олтар със снимки на своя бог. А в центъра е голяма фотография на обожавания от жената Залмоксис.
- А той изглежда бозав мъж на средна възраст - намеси се Траян. - Никой не би му обърнал внимание в тълпата...
- Но мома Биляна го боготвори...
- А за какво се смяхте? - ревниво попита Мишената.
Двамата млади мъже отново се разхилиха. Радо се обърна към Траян:
- Ти си!
- Разглеждам аз фотографиите, а жената ме пита дали е красив Залмо. Тогава аз слагам ръка на гърдите си, а после с про-чувствен тон казвам, че като любител на мъжката красота намирам Зарко за невероятен!
- Защо да си любител на мъжката красота? - не разбра комисарят.