- Откъде да знам? - присви устни тя и прошепна: - Дърти клюкари!
- Спорим тук с Кольо... - продължи Денко.
- Дали са ги арестували за далавери с обществени поръчки? - попита я Кольо Белята.
- Как ти хрумна? - изгледа го ядосано Бенда.
- Щом и жените им арестуваха... Видях как ги отвеждаха - поклати глава Кольо Белята. - Ревяха като селски магарици...
Бенда се сети, че в Кралево трябва да мислят Вампора и Балабана за умрели, и каза:
- Сигурно нещо лошо се е случило с двамата...
- Не думай! - приближи се съвсем към нея Денко Шушумигата.
- На умряло реваха вчера жените им... - продължи старицата.
- Сигурно Вампора и Балабана ги няма вече - направи заключение Кольо Белята. - Ама какво е станало?
- Ще се разбере, няма как да не стане ясно - поклати глава Денко Шушумигата. - Ей сега ще ни каже докторът. - Той посочи с ръка към доктор Дарев, който се приближаваше към тях.
- Докторе, какво правиш в нашата махала? - попита Кольо Белята.
- При Глухата Марина идвам.
- Нея няма да я бъде - уверено изрече Денко Шушумигата.
- Пепел ти на езика, проклетнико! - просъска Бенда. - Заповядайте, докторе!
- Чакай малко! - Денко хвана фелдшера за ръкава. - Да знаеш нещо за Вампора и Балабана?
- Онази нощ циганин е прострелял Вампора при Темното езеро - отговори доктор Дарев и влезе в двора на Глухата Марина, последван от Бенда.
- Не са вече между живите - каза Кольо Белята. - Щом и докторът го казва...
- Той каза за Вампора... Ами Балабана как е умрял? - замисли се Денко Шушумигата.
- Сигурно са катастрофирали по пътя... - предположи Кольо Белята.
- Прав си - сети се Денко. - Автомобилът на Вампора го няма пред тях...
- И пред кметството го няма...
Двамата старци отново тръгнаха надолу, за да разнесат новините из Кралево.
131
През целия път спориха дали първо да поспят, а после да наредят декора, или обратното. Накрая надделя Траян и Радо паркира пред кръчмата на Мазачо.
- Разбери - ако техниката не работи, довечера няма да има театър!
- Един и същи аргумент, откакто сме тръгнали! - разочаровано подхвърли Радо, който караше полузаспал по баира.
- Аргументът е железен - каза Траян и слезе.
Радо го последва и започнаха да измъкват реквизита от багажника на пикапа. Влязоха в кръчмата и усетиха миризмата на пресен латекс. Стените все още бяха голи, а масите бяха струпани една върху друга на двора. В цялото помещение бяха наредени столове с пътека помежду им. Подът наскоро бе забърсан с влажен парцал.
- Шефът се е обадил за подредбата на интериора - каза Радо, мъкнейки прожектора и мултимедията.
Траян носеше стойката за белия екран и лаптопа. Подхлъзна се леко и изтърва стойката, която падна с дразнещ шум на пода. Откъм кухнята се показа Валерия. Траян й се усмихна плахо, но тя прибяга до него и го целуна.
- Не знаех, че постановката е с любовен сюжет - ухили се Радо, който остави багажа си до бар плота.
- Благодаря ти - прошепна момичето на Траян.
- Защо?
- Виж! - Тя извади подхвърлената през прозореца бележка от джоба на дънките си.
Траян я прочете и каза:
- Не съм я писал аз.
- Знам - отвърна Ели. - Но ако не беше се обадил, сигурно щях да изляза.
- Наистина ли? - зарадва се той.
В следващия момент получи страхотен удар, който го изпрати на земята.
- Казах ти да не идваш тук! - надвеси се над него Мазачо.
Не бяха усетили кога се е приближил до тях. Радо дръпна кръчмаря настрани. Ели първо се спусна към охкащия Траян, а после на бегом излезе.
- Мишената не ми каза, че тоз непрокопсаник ще е тук! - развика се бащата на Ели.
- Траян е главният герой тази вечер - спокойно каза Радо.
- Не го искам!
- Ще се наложи да го изтърпиш!
Ели се върна с найлонова торбичка, пълна с лед. Седна на пода, сложи главата на Траян в скута си и постави леда върху лявата половина на лицето му.
- Жив ли си? - попита го Радо.
- Аха - изохка Траян.
- Къде те е ударил?
- Малко под окото - отговори вместо него момичето.
- Не го улучих - изсумтя кръчмарят. - Малко на чорчик ми дойде...
- Ако беше му избил зъбите, щеше да провалиш представлението ни - със сериозен глас изрече полицаят.
- Ако знаех, че той ще участва, нямаше да си дам кръчмата!
- Ще подадеш ли жалба? - Радо попита Траян, но гледаше Мазачо.
- Нека инцидентът си остане в семейството - обади се Траян и намигна със здравото око на Ели.
- Не те искам! - развика се отново Мазачо.
- Че кой те пита? - надигна се Траян.
Радо му помогна да се облегне на стената на бар плота. Валерия седна до любимия си.