- Къде са те сега?
- Ще ви покажа.
Селяните погледнаха отново към белия екран. Траян смени слайда и всички видяха малката снимка, която той открадна от Биляна Гроздева.
- Познавате ли ги? - обърна се той към хората.
- Приличат на някого, ама не мога да се сетя на кого... - първи реагира Адриан Мазачо.
- Те са сред нас тази вечер - продължи младежът.
Хората зашушукаха и се заоглеждаха. Траян отново смени слайда. На екрана се появиха две фамилии, написани една под друга - Дареви и Радеви.
- Това е анаграма - от едни и същи букви съставяш различни думи - поясни той.
Траян не се стърпя и включи театралния прожектор. На светлината му кралевци видяха Емилия и Розен Дареви, които бяха прави, раздигаха хората до тях, за да могат да минат.
- Ето ги нашите герои - Той посочи с ръка към тях.
134
Дареви тръгнаха към изхода. Двамата непознати мъже им препречиха пътя. Към тях се присъединиха Денко Шушумигата, Кольо Белята, Мазачо и баба Бенда.
- Къде? - извика със силен глас Адриан Мазачо.
- Има спешно повикване - извика към всички Емилия.
- Ще почака, докато се разберем - каза с твърд глас един от непознатите.
Кралевци се надигнаха и кръгът около Емилия и Розен започна да се смалява. Двамата отстъпиха леко назад.
- Не се отнася за нас - извика Емилия. - Той греши!
- Вие сте наследниците на Зарко Радев - каза Траян. - Погледнете кутретата им - леко изкривени и на двамата. Както каза майка им - по това се познава техният род.
Жената бързо каза:
- Никога не сме ви казвали, че сме съпрузи... Вие така си мислихте...
- Не е вярно - прошепна зад гърба й Траян и продължи на висок глас: - Любовните отношения между брат и сестра са най-честата форма на кръвосмешение. При тях се наблюдават висок процент на психични разстройства, фобии, сексуална дисфункция...
- Ние сме нормални - прошепна със сдържан гняв медицинската сестра.
- И това е описано в медицинската литература - да считате, че деянието ви е нормално...
- При луд баща какво да очакваш? - обади се Адриан Мазачо.
- Лудо поколение! - изкрещя Кольо Белята.
- Татко не беше луд! - неочаквано изкрещя Емилия.
- Луд е бил, луд... - поклати глава баба Бенда. - И вие сте луди!
- Дяволски изчадия!
- Човешка измет!
Емилия и Розен Дареви пребледняха. Тя гледаше право пред себе си, докато фелдшерът бе навел глава.
- Да продължа нашата история - каза Траян. - Братът и сестрата знаят за събитията в Кралево отпреди тридесет години. В тяхното съзнание е втълпено, че бог Залмоксис иска отмъщение... Двамата са призвани да отмъстят за поруганата част на баща си... Зарко Радев не е посмял да се изправи срещу враговете си, защото е бил страхливец. Жалък страхливец!
Траян погледна към Емилия, но тя само присви устни.
- Не случайно прякорът му на младини е бил Хиената... -продължи той. - Противно и хищно животно, което се храни с мърша... Защото няма куража да нападне силните...
- Млъкни! - изсъска медицинската сестра.
- Дареви пристигат в селото и започват подготовката за своето отмъщение...
- Глупости! - извика тя.
- Началото на престъпленията в Кралево започва с две кражби, открити по-късно - от Щурата Стела са взети ампули, с които може да се приспи или да резбеснее всяко животно, а на Коко Хлопката са откраднати патрони...
- Докторите разбират от лекарства - обади се някой.
- Представете си, че са разхождате из гората и попадате на млад вълк, заклещен в капан... - започна отново Траян. - Какво ще направите?
- Ще го убия и ще се хваля из село - обади се Кольо Белята.
- Но ако замисляте престъпление, ще постъпите по друг начин. - Траян смени слайда и показа фотография на пещерата.
- Упоявате вълка, връзвате го като домашно куче в пещерата и чакате сгоден момент...
- За Димо Вълкобореца става дума... - сети се дори Завеяната Петранка.
- Да - отговори бързо Траян. - Един ден преди да умре Димо Вълкобореца посещава Лудата мечка... Не е видял вълка, защото му е попречено да влезе в пещерата. Но неговото куче надушва вълчия мирис... Затова отравянето на Снежка става много бързо - още на другия ден, а в дома на овчаря е подхвърлена непрана вълна. Димо Вълкобореца погребва кучето си и тръгва към пещерата. Явно нещо е подозирал... Вероятно той е бил следен и изпреварен от убиеца, който пристига пръв в пещерата. Вълкът е освободен от веригата, инжектиран с конски допинг и убиецът си тръгва. Когато Димо се надвесва над вълка, разяреното животно скача и прегризва врата на овчаря...