- В онази нощ ти бързо измисляш новия план - промъкваш се в отделението, слагаш цианкалия в чая на Вампора и Балабана и се връщате в Кралево. Кой ще обърне внимание на една линейка в двора на болницата?
Емилия леко се усмихна.
- Мислиш, че си успяла? - попита я Траян.
Жената само присви очи. Неочаквано хората се раздвижиха, а път си пробиха Велизар Вампора, Максим Балабана и Коко Хлопката. Те застанаха най-отпред и в един глас казаха:
- Живи сме!
- Кучка! - допълни Коко Хлопката. - Само да ми върнат пушката!
Братът и сестрата леко се дръпнаха настрани. Емилия прегърна Розен и му прошепна нещо. После се обърна към кралевци:
- Искате да ни изкарате луди, мутанти, изроди... Не сме - категорично заяви тя. - Ние се обичаме... Дори в народните песни се пее, че за сестрата няма нищо по-мило от брат й. Това, което имаме двамата, е най-красивото нещо на света! - Тя хвана за ръка брат си и повиши глас: - Сигурно ни мислите за шибани извратеняци! Че кои сте вие да ни съдите? Прости селяндури! Ние носим божественото в себе си...
- Ха-ха! - произнесе на срички Траян.
- Трябваше и ти да умреш! - изсъска Емилия.
- Кога? - удиви се Траян от омразата в гласа на Емилия. - В кръга от свещи при Калето? Удавен в ледените води на Водопада?
- Как ме заблуди, мръсно копеле! - прошепна тя.
Емилия и Розен отстъпиха още една крачка встрани, където светлината на прожектора не можеше да ги проследи. Не се виждаха ясно. Тя погали по лицето брат си, кимна му с глава, а после се обърна към хората:
- Сега ще видите истинска целувка между брат и сестра.
Двамата впиха устни един в друг, а кралевци извърнаха глави настрани, отвратени от наглостта на убийците. Емилия се дръпна от брат си, който бавно се свлече надолу, потръпвайки с ръце и крака. Никой не помръдна. Неочаквано тя политна напред и падна на колене. Започна трескаво да опипва с ръце пода. Радо и Мишената се приближиха и извиха ръцете й назад. Траян се приближи и тихо попита Емилия:
- Защо искаше да убиеш Валерия?
- Не мога да имам съперница - отвърна тя.
- Сгреших ли някъде?
- Незначителни подробности.
137
В кръчмата бяха останали само полицаите, Траян и компанията на Коко Хлопката. Мазачо, жена му и Валерия изнасяха излишните столове и подреждаха масите.
- Не разбрах какво стана - замаяно изрече Траян. - Как Емилия уби брат си?
- С калиев цианид - отвърна Мишената. - Доктор Моренов ще каже със сигурност.
- Но как?
- С целувката - обади се Радо. - Бях най-близо до тях, но не съм видял кога е извадила отровата... Когато му кимна, разбрах, че подготвя нещо...
- И аз - каза Мишената. - Но гледах в ръцете й.
- Сигурно е пъхнала отровата в устата му, затиснала го е със своите устни и е изчакала малко...
- Пуснала го е, когато е била сигурна, че е мъртъв - предположи Мишената.
- Ами тя защо не се отрови? - попита Траян.
- Опита се, но й попречих - каза Радо. - Когато видях, че брат й се свлича надолу, инстинктивно я ударих по главата... Вероятно отровата е отхвръкнала... Тя търсеше нещо по пода.
- Аз го намерих - приближи се към тях Христо Гатев, който вдигна нагоре найлонова торбичка.
- Какво е това?
- Желирано бонбонче.
Полицаите го погледнаха накриво, но химикът невъзмутимо продължи:
- Мирише на горчиви бадеми.
- Цианкалий в бонбон? - реагира първи Мишената.
- Най-вероятно - отговори химикът. - Калиевият цианид наподобява бучка захар... Вероятно бонбонът допълнително е обработен.
- Браво, Гатев - каза Мишената, а после се обърна към Траян и го потупа по раменете. - Юнако, справи се добре!
- Провалих се - прошепна той. - Тя не си призна.
- Как да не си призна? - учуди се Радо. - Искаше и теб да убие. Само не разбирам защо?
- Друг път ще ти кажа - шепнешком изрече Траян, като се огледа дали Валерия не е наблизо. - Вие нищо ли не намерихте?
Докато Траян разказваше митологични и фолклорни сюжети, полицаите бяха извършили обиск в лечебницата.
- Намерихме... - промърмори комисарят. - Останалите ампули, още три патрона на Коко Хлопката, пушката на Дарев, духалката, с която е изстреляна упойката по вълка и козела...
- Какъв козел? - наостри уши Коко Хлопката.
- Траян после ще ти обясни - бързо отговори Мишената.
- Значи вече има доказателства? - обнадежди се историкът.
- Косвени улики, юнако.
- Защо?
- Дори начинаещ адвокат ще докаже в съда, че уликите са подхвърлени... Спомни си как Коко сложи пушката на Стела под леглото на Милко...
- Виновен съм - обади се пак Коко.
- Всичко беше напразно, така ли? - отчая се Траян.