- Кмете, ти защо мълчиш? - обърна се Мишената към него.
- Обмислям план за убийство - бавно каза Вампора.
- Да те затворя ли с красивата убийца? Ще те посъветва как да го извършиш безнаказано - усмихна се комисарят.
- Не ми мисли злото! Аз няма да оцелея и една минута с нея - поклати глава кметът.
- Кого искаш да убиеш сега? - смигна му Балабана.
- Сякаш не знаеш..
Кметът и горският едновременно погледнаха към Коко Хлопката, последвани от останалите. Той само повдигна рамене.
- Коко, ти си луд! - категорично се произнесе Велизар Вампора.
- Съгласен съм - каза и Максим Балабана.
- Винаги сте го знаели - разсмя се Коко.
- Отговори ни сега - защо направи толкози дивотии из село? - попита кметът.
- Бързо остаряхте, затова - сериозно започна Коко. - Нямаше веселие из село...
- Че ти какво друго правиш цял живот? - обади се Балабана.
- Къщи ремонтирам, строя нови, сякаш не знаеш! - погледна го накриво Коко.
- Одъртя, ама акълът не ти дойде! - изсумтя Вампора. - Защо бе, Коко, защо?
- Добре, ще си призная тогава... - започна Коко Хлопката. - Гледах репортаж по телевизията... Един румънец изшарил цялото гробище с весели случки... Намацотил пъстри картинки по паметниците...
- И ти реши да му подражаваш? - прекъсна го нетърпеливо Мишената.
- Е, по-добре го бях замислил от румънеца, ама... - изрече Коко, но не успя да довърши.
- Елате бързо! - провикна се от вратата баба Бенда, но мъжете само извърнаха глави към нея. - Помощ! - извика тя, а зад нея се показа Милко.
Траян пръв скочи от мястото си.
- Не за мен, чедо - разплака се старицата. - Намерих Глухата Марина мъртва... В ръцете си стискаше жокейската шапка на Стела...
- Няма весело гробище, няма... - завърши Коко. - Това всъщност исках да ви кажа...