Вампора разхлаби леко възела на вратовръзката си и се огледа, да не би някой да го види и да го поднася после. Но откакто изпратиха Коко...
Кметът беше докачлив, но никога не се сърдеше дълго на приятеля си. Нямаше злоба в шегите на Коко и затова всички му прощаваха. Но как умееше да разкаже и най-простата случка така, че да стане интересна! Доукрасяваше я, измисляше си подробности, преиначаваше я, но винаги предизвикваше смях.
Спомни си за шапката, за която му се подиграваше Коко. Вампора я беше намерил в града в един магазин за втора употреба. Бе жълтеникава, филцова, с усукан на плитка тънък кант и с щраусово перо от едната страна. Вампора не се сдържа и си я купи, без дори да я премери на главата си. Сложи си я още при първия лов.
Когато Кого го зърна, се преви на две и започна да се смее, като сочеше с ръка главата му.
- Какво? - наежи се Вампора.
- Защо си взел лайното си на лов? - попита го Коко.
- Не виждаш ли? - Той свали от главата шапката и я завъртя на показелеца си. - Филцова, германска, цар Борис III е носил такава... - Преди време беше видял снимка на някогашния цар с подобна шапка. - Погледни етикета отвътре! - Вампора бутна шапката под носа на приятеля си.
- Мирише на умряла кокошка - напъха главата си вътре Бончо Гладиатора.
- А цветът й прилича на тиква, която вчера си ял, а днес си изсрал - подхили се отново Коко.
- Хубав е цветът - отсече той.
- Я! - изненада се Хлопката. - При кокошките ли ходи по голяма нужда? Едно перце от петела се е закачило за дриснята.
- Щраусово перо - изръмжа тогава Вампора. - От Австралия.
- А! И тук ги гледат вече - обади се Бончо Гладиатора, като отстъпи две крачки назад, за да не отнесе гнева на кмета.
- Не отива на вратовръзката ти - засмя се и Щурата Стела.
- Хубава е шапката - отговори той и я сложи отново на главата си.
- Ама ти стяга! - продължи Коко.
- Откъде знаеш? - изпусна се Вампора.
- Косите ти стърчат от нея. Не можеш ги скри и ще се закачат на някой трънак.
- Гледайте си работата! - ядоса се той.
Коко Хлопката изведнъж побягна нанякъде, бави се около десетина минути, а когато се върна, държеше в ръка две пера -чистобяло и синьочерно. Присегна се към шапката на Вампора, но той се дръпна назад.
- Какво сега? - изръмжа кметът.
- Дай да й сложим нашенски пера - примоли се Коко. - Взех от патката на Къдравата Верка и от юрдечката на Завеяната Петранка.
- Ще ти ударя един юмрук и ще млъкнеш завинаги! - извика Вампора и обърна гръб на приятеля си.
Едва по-късно разбра от самия Коко, че по време на лова зевзекът бе закачил двете пера за края на шубата му. Затова всички вървяха след Вампора и се кикотеха през цялото време. Не удариха нищо и когато се върнаха, той изгори шапката. Не му носеше късмет!
Вампора влезе в малката стая, в която се помещаваше кметството. Веднага усети цигарения дим. Върху бюрото му бе поставен метален пепелник с недоизгоряла докрай цигара. Номерата на Коко... Няма как да стане!
- Няма как да стане! - повтори гласно кметът. - Не и сега, когато...
Издърпа стола си, но върху него имаше шарен пумпал. Нямаше никакъв спомен от детството, свързан с пумпал.
Изправи се до прозореца и видя бягащия по улицата Димо. Хукна след него.
25
Бончо Гладиатора се извъртя рязко назад, но беше сам. Адамовата му ябълка затанцува и той бързо се измъкна от мрачното помещение.
В този момент някой почука по дървената порта откъм улицата. Бончо примря от страх. Стоеше на три метра от вратата и не смееше да мръдне. Отвън се чу младежки глас:
- Господин Бончев! Аз съм Траян, внукът на баба Бенда. Господин Бончев!
Бончо Гладиатора се осъзна. Отиде до вратата и припряно я отвори. Пред него наистина стоеше внукът на леля Бенда, когото вчера срещнаха.
- Заповядай, момче - обърна се Бончо Гладиатора към младежа.
Траян влезе и се огледа. През това време възрастният мъж скри ръцете си в джобовете, за да не се вижда, че треперят.
- Баба каза, че вие знаете тайните на селото - усмихнато каза Траян.
- Какви тайни? - едва промълви възрастният мъж и се разтрепера.
- Селските.
- Няма тайни в Кралево - отсече рязко учителят.
- Имам предвид историята на селото - поясни младият мъж.
- А, на селото ли? - успокои се Бончо Гладиатора и бързо продължи: - Искаш ли да ти покажа музея?
- Затова съм дошъл - отвърна младежът. - А това зарче ваше ли е?