Остарявам, отново си помисли тя. Щом се връща все назад, значи няма какво да я чака напред.
Стела се ослуша, но долови само доволно пръхтене откъм конюшнята. Тя се наведе към металното корито, в което се отразяваха оранжевите пламъци от небето. Стри между дланите си няколко стръка маточина и ги пусна във водата. После се съблече бързо и се потопи във водата. Обичаше да се къпе със слънчева вода, напоена с аромата на билки. Отпусна се назад и тогава усети нервната вълна, която премина през корема й. Беше страх, неистов страх, който я остави без дъх.
Та се изправи и се огледа. Двуметровият стобор, изграден от камъни, скриваше двора откъм улицата. Старият орех хвърляше тъмна сянка върху тревата. Колелото от каруца, саксиите с „Дебела Мара“, стомните, наредени в ниши по стобора - всичко бе на мястото си. Но все пак усещането, че някой я наблюдава, не я остави.
Тя изскочи от коритото и на бегом влезе в къщата. Грабна пушката си, зареди я и отново излезе на двора. Не откри никого. А страхът й изчезна толкова неочаквано, колкото внезапно се бе появил.
Остарявам, за кой ли път си помисли тя. Дано никой не я е видял така - гола и с пушка в ръка да се щура из двора. Ще има да я поднасят всяка вечер в кръчмата на Мазачо. Наистина е Щурата Стела!
Влезе вътре и тогава чу камбаната. Майка й още не беше се върнала. Ами ако тя е... Не довърши. Облече се набързо и хукна към параклиса.
3
Междуградският автобус го изтърси на разклона за Кралево към седем вечерта. Траян се огледа, но шосето беше пусто. Вероятността някой да го вземе на стоп би била осъществима, ако изобщо минаваха автомобили по пътя. Той постоя около десетина минути, изпуши две цигари, но нямаше движение нито в едната, нито в другата посока. Реши да върви, докато не е мръкнало. Натовари на едното рамо лаптопа, на другото - сака, а в дясната си ръка тътреше огромен куфар на колелца. Трудно придвижване, но трябваше да извърви само шест километра до Кралево.
Той сложи слънчевите си очила, защото залезът го заслепяваше. След два завоя реши да си почине и тъкмо извади цигарите, когато покрай него мина стара лада. Траян размаха ръце, но автомобилът бързо се скри зад завоя. Явно жителите на селото не знаеха какво е взаимопомощ на пусто място насред Балкана. Ще върви бавно и мъчително като декабрист по безлюдните пътеки на далечното си заточение.
Всъщност не му тежеше да върви, защото тренираше редовно във фитнеса на две преки от дома му. Беше го яд, че мъкне толкова багаж. Не знаеше колко време ще остане при баба си, а и записките по дипломната му работа бяха обемисти.
Кралево се показа изведнъж. Бе разположено близо до върха на планината. От горния край на селото започваше огромна борова гора, която потъваше някъде надолу по баира. Сред зеленината се виждаха къщите и високите каменни стобори, които ги заобикаляха, бялата едноетажна постройка на училището, разположено в самия център на селото. Имаше и сателитни чинии, изненада се Траян. Явно цивилизацията е дошла и до тук.
Той тръгна по калдъръмените улици на селото, мина покрай кметството и тогава чу звънтежа на камбаната. Ами ако баба му Бенда е... Не довърши мисълта си, но ускори крачката си по стръмните улици, където някъде край боровата гора бе разположена къщата на рода му.
4
Велизар Вампоров тъкмо заключваше кметството, когато ладата мина покрай него. Бе стар модел, май седмица, но добре запазен. Автомобилът бе претоварен с вещи - и вътре в купето, и на багажника отгоре, а имаше и ремарке. Някой искаше да се засели в селото. Не видя добре кой е в колата, но приличаше на циганско преселение. Няма как да стане! В селото нямаше нито един циганин. Нямаше и кражби. Никой не заключваше нито двора, нито къщата си. И така щеше да бъде, докато Вампора е кмет на това село! На няколко пъти отделни семейства се опитваха да се установят в Кралево, но не им позволяваха дори да отдъхнат, а камо ли да пренощуват. Момчетата от ловната дружинка си знаеха работата, още щом се пуснеше новината, че идват пришълци. От три години никой не се осмеляваше да пристъпи мерата на село Кралево. Няма как да стане и сега!
Вампора тръгна с бързи крачки в посоката, в която зави ладата. По тесните калдъръмени улици на селото се караше бавно и внимателно. Бе убеден, че ще настигне автомобила.
Кметът зави в първата пресечка и видя, че старата лада е спряла, но с включен двигател. От нея излезе дребен мъж, който минаваше петдесетте, главата му бе обръсната, а облеклото му градско - тениска и дънки. Мъжът се огледа, опита се да надникне над стобора на Ружината къща, после извади някакъв лист и внимателно го разгледа. Вампора му махна с ръка, но мъжът се направи, че не го вижда. Хвърли листа в купето и отново потегли.