- Да не мислиш, че е бил сам, а? - заяде се възрастният мъж и седна на дървената пейка пред Ружината къща.
Траян приседна до него и отговори миролюбиво:
- Казах ви, че нищо не знам. Аз специализирам етнология.
- Да ти разкажа ли?
- Разбира се - с привиден ентусиазъм отвърна младежът.
- Този регион е населяван от тракийското племе гети. За тях е писал още Херодот във връзка с войната на цар Дарий срещу скитите през 513 г.пр.Хр. Гетският цар Дромихет...
- Спомням си - прекъсна го Траян.
- Ясно - начумери се Бончо Гладиатора. - Не искаш да ти разказвам.
- Прескочи тази част... - подхвърли младежът. -
- Кажи за Кралево.
- Старо селище още от времето на гетите. Ние сме техни наследници. Дори имената ни са се запазили - Адриан, Траян, Бенда...
- Да - прекъсна го младежът. - Баба ми носи името на тракийската богиня Бендида. Но останалите имена са римски, което означава, че гетите са романизирани след римското завладяване.
- И как иначе? Ходил ли си на Калето?
- Още не. Та аз от онзи ден съм тук.
- Калето е крепост от тракийско време, а после я използват и римляните. Ще трябва да те заведа дотам. Ей зад оня баир е...
- Друг път.
- Както кажеш - въздъхна Бончо Гладиатора. - Интересна е, ще видиш. Крепостният зид, който минава по ръба на височината, се очертава на два метра от земята.
- Находки откриват ли се?
- Понякога - смутолеви Бончо Гладиатора. - Ще ти ги покажа в нашия музей.
- А иманяри обикалят ли?
- Намира се някой заблуден да дойде, ама не повтаря... - отговори Бончо Гладиатора и стана от пейката.
- Защо? - заинтригува се Траян и също стана
- Никой не може да краде от нашето наследство! - твърдо изговори старият учител и пое по улицата.
- А как открихте златното съкровище?
- Беше през юли хиляда деветстотин седемдесет и девета година - продължи местният историк. - Георги Гинев, археологът, копаеше с ученици от горния курс, а аз понаобикалях, ама нищо интересно нямаше до този момент. А и Гинев не обичаше местните да се мотаят наоколо.
- Нямал ви е доверие...
- Е, доверие... - махна с ръка учителят. - Пазеше се от иманяри. Тогава копаеха могила №3 и изведнъж откриват каменен зид. А после археологът намира запазена амфора... - замълча интригуващо Бончо Гладиатора.
- Е, и?
- Щом амфората е непокътната, значи и гробът не е ограбен! - тържествуващо произнесе възрастният мъж.
- После?
- А, стана ли ти интересно? - Учителят направи видимо театрална пауза и продължи: - В този момент едно от момчетата показва на Гинев златен предмет. Археологът се оглежда бързо и нарежда на момчето веднага да зарие отново златото, откъдето го е взел...
- Това пък защо? - учуди се Траян.
- На смрачаване открили златото. А около тях се навъртали работници от близката кариера - не можеш да озаптиш хората, когато става дума за съкровище.
- Защо не са повикали охрана?
- Гинев задействал всичко, но трябвало още една нощ златото да стои в земята, докато известят милицията и музея.
- Как археологът е опазил съкровището?
- Напалили голям голям огън и цяла нощ Гинев и неколцина ученици седяли около гроба.
- А вътре имало?
- Какво може да има в гроб на знатен тракиец? - ядосано каза Бончо Гладиатора и занарежда: - Позлатена урна, сребърен нагръдник, култова желязна брадва и златни апликации за украса на конска сбруя! Не си ли виждал съкровището?
- Не го помня толкова ясно, колкото вас - отвърна миролюбиво Траян, но веднага зададе следния въпрос: - А вие наистина ли бяхте там?
- Откъде разбра, че не съм бил? - смутолеви Бончо Гладиатора.
- От разказа ви.
- Добре - погледна го учителят. - Ти си наше момче и ще ти кажа истината - точно този ден не бях там. Така се ядосвах после! Но на туристите, които идват, винаги разправям, че аз съм открил златото.
- А Георги Гинев ви е помагал? - засмя се Траян.
- Нещо такова - смутолеви възрастният човек.
Бяха пристигнали пред училището. Бончо Гладиатора отключи простичкия катинар на външната врата. Двамата влязоха в обширно предверие, а вдясно от него започваше коридор с по четири стаи една срещу друга. Учителят поогледа ключовете си и отключи първата стая вдясно. Вътре се помещаваше селският музей - три стъклени витрини, закачени килими по стените, софра с трикраки столчета и глинени съдове отгоре.
- Това е нашата гордост! - изпъчи гърди Бончо Гладиатора и погледна Траян.
Младежът леко се захили, оглеждайки скромните селски съкровища. Старият учител се начумери, но реши да не реагира на младежкото високомерие.