- Интересно - без ентусиазъм отбеляза Траян.
- Не лъжи - скастри го по даскалски Гладиатора и се приближи към първата витрина. Неочаквано се разкрещя: - Не, не, не!
- Какво стана? - уплаши се Траян.
Бончо Гладиатора се държеше за гърлото и само кимаше с глава. Траян погледна към витрината. Нямаше нищо особено -наконечници от стрели, медни монети и малък бронзов конник, масово римско производство. Нищо особено.
- Кой ги прави тези номера? - хвана се за главата старият учител. - Коко, Коко...
29
Този път закъсняха. Щурата Стела мълчеше намръщено, а в ръцете си държеше няколко стръка летен шибой. Максим Балабана нервно поглеждаше часовника си, защото днес трябваше да отиде в горския участък зад Бълхарника. Димо Вълкобореца още не беше дошъл. Вампора ги огледа и нареди:
- Да вървим!
Натовариха се на нивата.
От сутринта подухваше, белите облаци бяха изтласквани от сиви, а те на свой ред щяха да отстъпят мястото си на черните.
- Ще вали - продума Максим Балабана. - Ще се покрият секачите. Отиде и този ден без работа.
- Преди да тръгнеш, провери инсталацията. Да не лумне някой - подсети го кметът.
- Вчера я проверих - уверено отговори горският. - Ще се включат прекъсвачите.
При силна буря изключваха електричеството, за да не стане късо съединение и да не подпали някоя стара къща.
Когато пристигнаха на гробището, вятърът се усили. Спряха автомобила под крушата. Отнякъде се чуваше мелодичен звън, сякаш хиляди чанове пееха.
- Димо е изкарал стадото насам - предположи Балабана и се огледа.
Вампора и Бончо Гладиатора го последваха. Щурата Стела кратко се изсмя и посочи нагоре с ръка - цялата круша бе закичена с китайски чанове за прогонване на зли духове. Вятърът поклащаше металните пръчки, те се удряха една в друга и издаваха нежни, успокояващи звуци.
- Крушата пее - отбеляза старият учител.
- Много романтично - намръщи се Вампора.
- Пеещата круша - обърна думите Бончо Гладиатора.
- Пасва й - обади се и Максим Балабана.
- Това е поредният номер на Коко - тихо изрече Щурата Стела, а сълзите й хукнаха надолу по лицето. Този път дори не се извърна.
- Стига, Стеле - меко каза кметът, но без да я погледне.
- Ама е права - вметна и Бончо Гладиатора.
- Някой имитира Коко - отсече Максим Балабана.
- Но кой? - продължи Вампора. - Няма друг зевзек в селото.
- Да не би да е Димо? - предположи Бончо Гладиатора. - Дошъл е преди нас, окичил е крушата и затова се скри някъде... Щото не може да лъже.
- Де у Димо толкоз фантазия! - изрече мрачно кметът.
- Не говори глупости, Вампоре! - наежи се Стела. - Димо е нежна душа, какви фигури прави само!
- Ама не е зевзек! - върна й го той.
- Не е - тъжно изрече жената. - Никой не е като Коко...
- Коко е мъртъв - твърдо изрече Вампора.
- Откъде знаеш? - впери поглед в него Щурата Стела. - Видя ли го мъртъв? А ти, Бончо? А ти, Максиме? - Тя извъртеше ту към единия, ту към другия, но мъжете отбягваха да я погледнат.
- Да вървим да полеем гроба на Коко - натърти на последните думи Вампора и тръгна напред.
- Да разкопаем гроба, а? - плахо предложи жената. - Да сме сигурни, а?
- Щурата Стела - изсумтя кметът. Извърна се към нея и изсъска: - Само да си посмяла!
- Стеле - кротко каза Бончо Гладиатора, - приеми смъртта на Коко. Знам, че ти е тежко, но...
- Не! - изкрещя жената. - Няма да приема, че Коко е мъртъв, докато не ми обясните кой прави неговите номера
- Ще разберем - закани се Вампора.
Застанаха от двете страни на гроба на Коко Хлопката. Стела извади свещички и започна да ги подава на останалите. Вампора първи преля гроба и подаде шишето на Максим Балабана. Неочаквано Бончо Гладиатора се хвана за адамовата ябълка, разтресе се и посочи с ръка зад дървения кръст. Всички погледнаха натам. Гумена шарена топка, по-малка от юмрук, бе внимателно поставена върху земята, а отстрани бе заровена с допълнителна пръст.
- Това е предупреждение - прошепна Бончо Гладиатора.
- Да не би да мислиш, че... - не довърши Вампора и бързо отсече: - Няма как да стане! Няма как да стане! - повтори той.
Не беше ясно кого иска да успокои - себе си или другите. Но страхът полази в душите им. И остана там.
30
Бенда се подразни от шума и надникна през прозореца. Новият й съсед тъкмо вкарваше автомобила в двора си. След малко шумът изчезна. Жената се ослуша, но явно Траян не се беше събудил от пърпоренето на колата.
Снощи внукът й до късно чете, разхожда из стаята, мърмореше си нещо. Тя не издържа и надникна при него: