- Коко, на кого си завещал номерата си? Кой ти е наследникът? И защо никой не се смее вече?
- С кого говориш, кмете? - чу се глас откъм вратата.
Вампора погледна натам и съзря тъмен силует. За малко да изкрещи от уплах, но тутакси разпозна буйната грива на Рошавата Донка. Както и да я вчесваше, колкото й да я постригваше, косата й винаги стърчеше в различни посоки. Жената бе прехвърлила шестдесетте, нисичка, пълничка и много енергична.
- Ядосвам се, Доне. Влез вътре - отговори й с вече овладян глас.
- Няма да вляза - троснато отвърна жената. - Димо Вълкобореца и днес не изкара животните.
- Как така? - изненада се кметът.
- Не знам. По нашата улица не е минавал. Козите врещят, катерят се по оградата, не знам какво да правя... - занарежда жената.
- Ще отида да го намеря - прекъсна я Вампора, избута я от стаята, заключи и тръгна към дома на овчаря.
Рошавата Донка се поколеба дали да тръгне след кмета, но реши да се прибере у дома.
На първия завой Вампора едва не се сблъска със Завеяната Петранка, поздрави я машинално и с бързи стъпки се заизкачва по стръмната улица.
- Ей, ей, Велко - завика след него Завеяната Петранка. - При теб идвам.
- После - отвърна кметът, без да се извръща. Продължи да си мърмори: - Баира можех да мина, докато се сети, че ме търси...
- Искам да ти се оплача от Димо Вълкобореца - извика зад него жената.
- Знам, како Петранке, знам - отговори високо Вампора и ускори крачка.
Ами ако на Димо му е прилошало? Не са млади вече, а и съученикът му живееше сам. Няма кой да му помогне, ако нещо изведнъж се случи...
Вампора влезе в двора на Димо Вълкобореца, огледа се, но всичко изглеждаше наред. Надзърна в двете стаи, завъртя под сайванта, но не откри никого. И се сети, че вчера Димо отиде към Темното езеро, за да погребе кучето си. Не беше го виждал оттогава. Ами ако е останал там?
Сърцето му се сви в усещане за беда.
32
Не случиха времето за разходка. Валерия и Траян тъкмо се спускаха от Калето към Водопада, когато черен облак застана над тях и ги посипа с тежки капки.
- Жестока буря иде! - въздъхна Ели. - Голям кутсузлия си!
- Е, чак пък толкова... - захили се Траян, представяйки си момичето по мокра фанелка.
- Ей, Софиянецо, тук не са ти жълтите павета. В Балкана сме.
- Лято е, бурята бързо ще отмине.
- Стига да оцелееш, докато тя се налудува.
- И не ни отнесе. - За първи път Траян погледна сериозно на ситуацията, тъй като бясна ледена вълна го обгърна отвсякъде.
- Ще се скрием в Лудата мечка - бързо реши момичето.
- Къде?
- В пещерата - в ниското на хълма Орловица - посочи с ръка Ели в тази посока.
- Не е ли далеч? - проследи с поглед ръката й Траян.
- Селото е още по-далеч - твърдо изрече момичето и тръгна към пещерата, без да подкани придружителя си. Знаеше си, че ще я последва.
- Защо пещерата е наречена Лудата мечка? - настигна я веднага младежът..
- Идва от една местна легенда - спокойно каза Ели. - Двама влюбени избягали от домовете си и решили да се приютят в пещерата. Но там имало мечка, която толкова се разлютила, че й нарушили покоя, та безмилостно смачкала с нозете си натрапниците в нейното леговище.
- Само толкова?
- Питай баба си за повече! Или Бончо Гладиатора! Уча икономика, а не история - разкрещя се тя.
- Ядосана ли си ми?
- Не, просто ми е нервно. Необяснимо нервно - тихо изрече Валерия.
- Няма основание - прегърна я през раменете Траян.
- Голям бързак си, Софиянецо - измъкна се Ели от прегръдката на младежа и продължи. - Аз не вярвам в легендата. Никой никога не е видял мечка из тези гори, докато вълчият вой се чува и в селото.
- Има вълци наоколо? - огледа се младежът.
- През лятото не се срещат толкова често, но през зимата...
- Ели рязко се спря и погледна Траян. - Да не те е страх, Софиянецо?
- Не ме е страх. И не ми викай така!
- Сега ти се ядоса, нали?
- Не, но не мога да разбера защо се заяждаш цял ден с мен - разпери ръце младежът.
- Чак пък цял ден... От обяд сме заедно.
- Колко пъти ще ти обяснявам - четох до късно и затова закъснях.
- Цели два часа!
- Не се сърди - кротко каза Траян.
Пресегна се да я хване за ръка, тя се дръпна настрани, той загуби равновесие и се подхлъзна на миналогодишни листа. Падна на земята и се търкулна няколко метра надолу по склона. Усети пареща болка в левия си глезен и едва се удържа да не изохка.
- Добре ли си? - надвеси се над него Валерия.