- Предполагам - отвърна Траян, отблъсна подадената му от момичето ръка и бавно се изправи. Не можеше да стъпи на левия си крак. - Май съм изкълчил глезена си - поясни той.
Валерия свали раничката от гърба си, извади ловджийски нож и се огледа.
- Ще ме колиш ли? - направи опит да се пошегува момчето.
- Още не. Не си достатъчно угоен от баба Бенда - отвърна замислено момичето и се отдалечи по посока на някакъв храсталак.
Траян отново седна на земята. Намокри дънките си, но не му пукаше. Погледна нагоре. Черният облак ги преследваше. Приличаше на разярен бик, който с муцуната си докосва билото на планината. Капките дъжд се удряха в листата и клоните на дърветата, отскачаха от тях и отново се удряха, по-ниско и по-ниско, докато стигнат земята. В гората бурята не се усещаше толкова силно, спирана от разкривените и масивни стволове на вековните букови дървета. На Траян му заприличаха на яки гренадири, които с мощни гърди спираха гюллетата на природата.
След малко Валерия се върна при него. Бе издялкала клон така, че Траян да може да ходи, като се подпира на него.
- На кол ли ще ме набучиш? - засмя се той.
- Сега не е сезонът на чеверметата - отвърна сериозно тя, но после се засмя. - Кльощав си още, казах ти!
- Имах предвид гетите - замисли се Траян. - Когато искали да помолят за нещо бог Залмоксис, му изпращали пратеник.
- Какво общо има това с тоягата? - подаде му я тя.
Траян бавно се изправи, пристъпи леко напред и каза:
- Става.
- Кажи за гетите и кола - напомни му тя.
- А, да! - кимна с глава младежът. - Ти върви напред, но не много бързо!
- Ще тичкам даже, а ти разказвай на висок глас!
- Траките избирали един от тях да представи молбите им пред Залмоксис. Казвали поръченията си, после набучвали пратеника на три кола и така го изпращали.
- Ужас!
- За тях ужасът настъпвал, ако пратеникът не издъхнел веднага. Ами ако Залмоксис не е чул молбите им?
- Да не искаш да ми кажеш, че повтаряли?
- Ако се наложи...
- Варвари!
- Не, не! Просто траките считали, че пратеникът е щастливец, защото преди тях се е докоснал до вечността и е станал безсмъртен.
- Сега се сетих! Когато погребвали някого, се радвали...
- А когато се роди дете, плачели - допълни Траян.
- Обърната ценностна система - със сериозен тон отбеляза момичето.
- В сравнение с нашата - също сериозно отговори историкът. - Това не означава, че ние сме правите.
- Стигнахме! - Валерия посочи с ръка напред.
Траян забеляза тесния процеп към пещерата и реши отново да се пошегува:
- Ще успея ли да мина през официалния вход?
- Ако си грешен едва ли - засмя се момичето.
- Зависи от ценностната система.
Той се подпря на тояжката и несигурно каза:
- Не трябва ли да проверим за зверове, прилепи и вещици?
- Какво предлагаш? - погледна го с присвити очи Валерия.
- Да опушим дупката и ако до няколко минути нищо не излезе оттам, тогава да влезем.
- Софиянецо, Софиянецо... - поклати с глава тя и смело се пъхна през процепа на пещерата.
Траян закуцука след нея, оглеждайки се във всички посоки. И тогава чу жалния писък на момичето отвътре.
33
Бурята ги застигна още при Темното езеро. Клоните на дърветата аха да докоснат водите, но вятърът се провираше под тях и те се изправяха мъчително нагоре до следващата танцова стъпка на немирника. Водите на езерото бяха почернели от оглеждащите се в тях буреносни облаци и се люшкаха насам-натам. Още нямаше гръмотевици и затова двамата мъже вървяха спокойно под дърветата.
Велизар Вампора успя да убеди Максим Балабана, че по-важно е да открият Димо Вълкобореца, отколкото горският да пропусне един работен ден. Балабана тъкмо бе стигнал до Бълхарника, когато му се обади Вампора да се върне назад и да го чака на баира зад боровата гора.
- Видя ли, че познах - обърна се към съученика си Вампора.
- Пиши го и днес дъждовен ден.
- Позна - кротко отвърна Максим Балабана, като оправи дъждобрана си. - Ще се прибираме ли?
- Няма как да стане!
- Димо вече може да се е върнал.
- Не е - убедено изрече кметът. - Оставих Щурата Стела пред дома му. Щеше да се обади, ако се е прибрал.
- Вампоре, а ти ли оставяш пред нас по един оранжев конус? - сети се изведнъж Балабана.
- Какъв конус? - изненада се кметът.
- От онези, дето слагат по пътищата при ремонт.
- Скоро не чакай ремонт! - махна с ръка Вампора. Обърна се към Балабана, който вървеше след него и попита: - Къде го намираш този конус?
- Пред портата. Оня ден едва не се спънах в него, днес - пак имаше конус...