- Смъртта на Димо е наша отговорност.
- Не може сами да открием убиеца! - приближи се към тях и Максим Балабана.
- Трябва да го открием! - твърдо изрече дребната жена. - Иначе един от нас ще бъде следващият!
- Ти си луда жена! - развика се кметът.
- По-тихо - прекъсна го Балабана.
- Луда съм! Затова ми викате Щурата Стела - тихо изрече дребната жена, избърза напред и пое пред останалите.
Групичката с тъжния товар тръгна нагоре по склона, окървавен от последните отблясъци на залязващото слънце.
40
- Юнаци, огледайте сега наоколо! - нареди Донов.
- Шефе - обади се Радо, - около каменния стол има стопен парафин.
- Трона му викат - каза комисарят.
- Наистина прилича на царски трон - замисли се Радо.
- Христо, ти си! - Мишената се обърна към химика Христо Гатев. - Събери проби за анализ.
- Знам си работата - отвърна Гатев. - Познай за какви неща си мисля сега!
- Наясно съм - отговори троснато комисарят, защото химикът постоянно говореше за действителните си или мними завоевания над женския пол.
- И на теб ти се прииска, а? - изправи се Гатев и сложи в торбичка част от изстърган парафин. - Секс върху царски трон! - замечтано прошепна химикът. - А ако са две? Едната...
- Стига! - прекъсна го Мишената. - Фантазирай в банята!
- Трябва да я запомня тази пещера. - Той изобщо не се впечатли от възмущението на Донов.
- Шефе, виж какво има тук! - извика Радо.
От задната страна на Трона имаше циментова замазка, от която се подаваше желязна халка. Миришеше на урина навсякъде и имаше купчинка изпражнения.
- Гатев - извика Мишената, - и отзад има работа за теб.
- И отзад, и отпред - все ми е наред!
- Някой път ще го удуша - прошепна Мишената на Радо.
- Аз ще държа единия край на въжето - отвърна му също шепнешком Радо.
- Чух ви, но не ми пука! - жизнерадостно каза Гатев, после въздъхна престорено и продължи: - Не разбирате вие живота...
- Наври си носа в лайната и ще угасиш страстта си - злорадо изговори комисарят.
- Кучешки лайна - спокойно изрече химикът и взе проба от тях. - А! Тук има фас... - Гатев прибра и него в найлонова торбичка.
- Подай ми фаса! - нареди Донов.
- Заповядайте, мистър Холмс - престорено сервилно изговори химикът и подаде торбичката. - Колко висок е убиецът?
- Нисък е бил - неочаквано се обади Радо.
- Вместо Шерлок Холмс отговори доктор Уотсън - избърбори Гатев.
Мишената с усилие се овладя, за да не цапардоса химика. Обърна се към Марин Косев, експертът по дактилоскопия, който до момента се шляеше наоколо и го попита:
- Марине, ще можеш ли отнякъде да смъкнеш отпечатъци?
- Ще опитам - от халката, по парафина...
- Юнако, ние излизаме навън - нареди той на партньора си.
- Разбирам те напълно - засмя се Радо.
Излязоха от пещерата и поеха дълбоко въздух. Смрачяваше се и бе захладняло. Отдалечиха се от останалите и Мишената попита:
- Защо каза, че убиецът е нисък?
- Димо Гетов усеща, че някой се крие в пещерата. Надниква зад Трона и неочаквано убиецът му нанася удар в гръкляна. От долу на горе.
- Не е задължително да е нисък. Ако се криеш, няма да стои изправен, нали?
- Прав си. Но убитият ми се видя висок...
- Да, но се навежда, за да види какво има зад трона...
- Стига! Да прислушаме кралевци!
Мишената и Радо се приближиха към групата от Кралево. Комисарят попита:
- Кои от вас гледат животни?
- Всички - учудено отвърна Вампора. - Почти всички... - поправи се той.
- А да знаете някой да е гледал кучето си в пещерата?
- Няма как да стане! - отговори с висок глас Вампора.
- Добре - успокои го Мишената. - Сега влезте вие вътре и разгледайте пещерата.
Само Валерия отказа. Траян се поколеба, но закуцука след останалите мъже. Експертите бяха привършили работа и излязоха навън.
- Има ли нещо наоколо, което да е ново? Да не е на мястото си? - попита ги отново Мишената.
- Мирише на пикня - изсумтя Балабана. - Кучешка пикня.
Вампора само кимна, съгласен със съученика си.
- Аз не мога да твърдя каквото и да било - обади се Траян. - Днес за първи път бях тук.
- Какво е това зад трона? - надникна отзад Вампора и извика с ръка Балабана.
Двамата кралевци се наведоха надолу.
- Кой е обезобразил пещерата? - развика се кметът. - Ще му извия врата, само да го намеря!
- Кажи и на мен - обади се Мишената.
- Виж! Халка в цимент! Що за поразия! - крещеше кметът.
- Откога не сте идвали тук? - попита ги Радо.
Максим Балабана и Велизар Вампора се спогледаха.
- Не помня - отвърна кметът.