- И аз - обади се Балабана.
- Приблизително поне? - попита отново младият полицай.
- От началото на лятото май... - направи опит да си спомни Вампора.
- Аз това лято ходя в другия край на землището - каза и горският.
- А кой от вас пуши?
- Никой - отвърнаха по войнишки двамата мъже.
- А кой от селото пуши такива цигари? - Мишената почти навря в лицата им намерения фас.
Мъжете поогледаха фаса, спогледаха се, но нищо не отговориха.
41
Звездите танцуваха валс над Кралево. Поне така си помисли Траян, поглеждайки нагоре. Трепкаха с мека светлина и образуваха неясно сияние над селото. Някои звездици минаваха по улиците, галеха стоборите на къщите и отново се издигаха нагоре.
- Невероятна красота! - прошепна Траян и дори се спря. - Сякаш Кралево се слива със вселената.
- Тук винаги е така - отвърна му Валерия. - През всеки сезон.
- Магия! - възхити се отново младежът. - Светлините, които преминават по улиците, приличат на носещи се звезди...
- Романтик! Да не ти се надява човек - обади се Вампора, който вървеше пред тях.
- Не са звезди, а светулки, Софиянецо - засмя се Валерия.
- Ели, по жътва са светулките... - поправи я Вампора. - Не знам какво свети из село... Май е по-надолу... Светлините идват откъм ниското... - Кметът се обърна назад към младежа: - Ти виждал ли си изобщо светулки?
Траян не отговори. Вампора продължи:
- Софиянеца, а? Става...
- Какво? - обади се наежено младежът.
- Сега всички така ще ти викат в село - обясни му Валерия.
- А ако не искам?
- Никой не те пита - изръмжа Вампора и спокойно продължи: - Все пак си наше момче.
- Не разбирам... - поклати глава Траян.
- Ако в Кралево нямаш прякор, значи не си от нашите - обади се и Максим Балабана.
- А твоят прякор как е? - попита той Валерия.
- Друг път - притесни се тя.
- Значи вече съм от вашите? - На Траян му се стори, че порасна с още два пръста.
- Засега... - отговори уклончиво кметът. - Храбро се държа днес!
- Даже нагло - вметна отново Максим Балабана.
- Нека да е храбро - намеси се умолително Валерия.
- Става - отговориха едновременно двамата възрастни мъже.
В покрайнините на селото ги чакаха Щурата Стела и Бончо Гладиатора. Направиха път на полицаите и едва тогава Стела се приближи до кмета.
- Вампоре - тихо каза тя, - трябва да поговорим!
- Не сега, Стеле! - бързо отвърна кметът. Посочи с глава към полицаите. - Първо да изпратим пришълците!
- Ще ви чакаме при Мазачо - предложи дребната жена и двамата с Бончо Гладиатора свиха в една от кривите улици.
Траян и Валерия решиха да се обадят на баба Бенда, за да не се тревожи за закъснението на внука си.
Когато останалите пристигнаха пред кметството, линейката я нямаше. Полицаите се натовариха на двата автомобила и преди да потеглят, Вампора извика:
- Чакам бързи резултати, господин комисар!
- Аз съм бързак, кмете - отвърна Мишената и потегли.
- Да вървим в кръчмата! - нареди кметът и по навик погледна към ниското. - Няма как да стане! - изрева той.
- Светулки, а? - проследи погледа му горският.
- Няма как да стане! - повтори изумен Вампора. - Да вървим натам!
- Ами ако са духовете на умрелите? - предположи Балабана.
- Отдалеч ще надзърнем.
Двамата се натовариха на джипа и след пет минути бяха на гробището. Още върху първия паметник видяха издълбана на шарки диня, а отвътре сияше с плаха светлина свещичка. Огледаха се. Върху всеки гроб бе закачен подобен фенер. Отвсякъде им се хилеха светещи човечета.
42
- Кой уби Димо? - тропна с ръка по масата Вампора. - Останалото са щуротии!
Седяха в кръчмата на Мазачо. На другия край Валерия и Траян си бъбреха. Момичето от време на време ставаше, за да помогне на баща си, а младежът драскаше с химикал върху бяла салфетка. Адриан Мазачо бе зад плота и отдалеч наблюдаваше съселяните си, но не се обиди, че не го поканиха на тяхната маса. Не беше от тяхната компания.
- Може и Коко да е убит - промълви Стела.
- Там всичко е точно - изгледа я накриво кметът.
- По документи... - каза отново тя. - Ами топката на гроба му?
- Странни неща стават напоследък... - обади се плахо Бончо Гладиатора.
- Щуротии някакви! - прекъсна го Вампора.
- Но нямат обяснение - това е важното! - твърдо изрече Стела. - Никой не си признава, никой... - запъна се тя.
- Никой не се смее... - продължи Бончо.
- Точно така, Бончо - съгласи се и Максим Балабана. - Кой е закичил тази вечер гробовете със светещи дини?
- Ако Коко беше жив... - промълви Щурата Стела.