- Престани! - ядоса се Вампора, отпи от чашата с ракия и вече спокойно продължи: - Нека сега всеки разкаже какво го яде отвътре.
- Страхът ни ръфа отвътре - отвърна Стела.
- И при мен е така - прошепна старият учител.
- Защо? - с началнически тон попита кметът.
- Сякаш не знаеш - обади се Максим Балабана.
- Не си го и помисляйте! - закани се с пръст Вампора. - Защо ви е страх точно сега?
- Не мога да отговоря... Някак изведнъж става... - продължи жената.
- Фантасмагории! - отсече Вампора. - Дай факти, останалото е...
- Факти искаш, а? - ядоса се на свой ред Стела. - Откраднати са ми три ампули винстрол и пет ампули анакет!
- Защо не ми каза досега? - наежи се кметът.
- Не ми беше до тях - махна уморено с ръка жената.
- За какво се използват ампулите? - попита Бончо Гладиатора.
- Винстрол се използва като допинг, а анакет е успокоително - обясни им Стела.
- За събуждане и за приспиване... Но на кого? - замисли се Вампора.
- Още нещо... Някой ми подхвърля зелени ябълки...
- „Петровки“ ли? - заинтересува се горският.
- Големи зелени ябълки. Вносни - отново поясни Стела. - Оня ден една, днес - втора... - Тя пое дъх и бързо изрече: - Получих писмо от мъртвец.
- От Коко ли? - шепнешком попита старият учител.
- От него - едва промълви жената. - Не ме питайте какво ми е писал преди четиридесет години!
Досетиха се и замълчаха.
- И при мен е така... - започна Бончо Гладиатора, като се огледа. - Някой ми подхвърли голямо зарче, а съкровищата, които имах, ги открих в музея...
- Нали винаги така правиш? - изненада се Максим Балабана.
- Не разбираш - обърна се към него учителят. - За тези съкровища само аз знаех къде съм ги скрил!
- Да бе, да! - засмя се Вампора, последван от останалите. - Всички знаем къде ги криеш!
- В онази ниша... В мазата - засмя се дори и Стела.
- Откъде знаете? - наостри се старият учител.
- От Коко, откъде! - почти едновременно отговориха всички, а после внезапно млъкнаха.
Бончо Гладиатора се изправи и възмутено каза:
- Тогава този, който ми ги открадна, да си признае!
Останалите се спогледаха и поклатиха отрицателно с глави.
- Не сме ние, Бончо - Вампора обобщи гласно мнението на всички.
- Сега аз да кажа - започна Максим Балабана. - Оня ден в дулото на пушката си намерих магарешки бодил. Едва я почистих...
- Сякаш Коко ти напомня някоя история... - обади се шепнешком Стела.
- Няма такава история! - излъга горският. - После някой оставя конуси пред вратата ми...
- Детски щуротии! - отново каза Вампора.
- Вампоре, а при теб всичко ли е наред? - Щурата Стела впери поглед в него.
- Наред е - бързо отговори той.
- Лъжеш! - едновременно се обадиха Максим и Бончо.
- Добре де! - Вампора разпери ръце настрани. - Намерих детски пумпал на стола си в кметството, а някой беше пушил вътре... Цигарата още димеше... После столът изчезна, а на негово място намерих камбаната... - Той се спря, защото още не искаше да им каже, че е открил върху бюрото си завещанието на Коко.
- Коко, Коко... - проплака на висок глас Щурата Стела.
- Стига, Стеле - със спокоен тон изрече Максим Балабана.
- Дали и Димо нещо не го е уплашило? - попита ги кметът.
- Отровиха кучето му - подсмъркна Стела. - Малко ли е?
- Може от това да се е досетил нещо... - замислено произнесе Вампора.
- Но защо е отишъл в пещерата? - каза Бончо Гладиатора. - Защо не е споделил с нас?
- Какво? - изрече Вампора, но никой не му отговори. Отляха отново от чашите си и мълчаливо отпиха. Максим Балабана и Велизар Вампора се спогледаха, сетиха се за нещо, но решиха да премълчат пред останалите.
- Ами Краля? - сети се Бончо Гладиатора.
- Днес бе завързан в двора на Димо... Неочаквано се появи... Докато отида до нас и се върна - задъхано изрече жената.
- Няма как да стане! - реагира бързо Вампора. - Максиме, кажи им ти!
- Днес Краля мина покрай пещерата и замина по посока на Водопада.
- Май сме изкукали вече - поклати глава Бончо Гладиатора.
- Не сме изкукали - изръмжа кметът.
- Но някой иска да си мислим така... - обади се горският.
- За да ни плаши - подметна и жената.
Умислиха се и отпиваха на малки глътки ракията, но дори не се сещаха да замезват.
- Мазачо - обърна се неочаквано Вампора към кръчмаря, - ти имаш ли златна боя?
- Имах - обади зад плота Адриан Мазачо, - но изчезна.
- Кога изчезна?
- Преди няколко дни - отвърна Мазачо.
- А нещо странно да е ставало около теб? - продължи Вампора.
Мазачо се приближи към масата им и едва тогава отговори: