- Всеки трябва да подозираме - изрече Вампора.
- А ако убиецът е един от нас? - подметна мрачно Щурата Стела.
Четиримата се спряха и се погледнаха в очите. Никой не извърна поглед, нито наведе глава надолу.
- Ако е един от нас, значи е настъпил краят на света - отговори Вампора.
Погледнаха нагоре и видяха, че камбаната отново бе на мястото си. Дори въжето й се спускаше надолу. Вампора машинално се протегна и го залюля. Утробата на камбаната изригна с мощни и жални звуци.
Почакаха около двайсетина минути, но никой не се присъедини към тях. Кралевци вече знаеха за убийството на Димо. И се страхуваха да излязат иззад каменните стобори.
45
- Шефе, скучаеш - каза Радо на Мишената.
- Как позна? - незаинтересовано запита комисарят.
- Не си изпил дори първото кафе, а аз ти донесох второ.
Всеки в областната дирекция знаеше, че когато Мишената работи по някой случай, поглъща огромни количества кафе. Дозите кофеин значително намаляваха при професионално затишие.
- А ти да не би да работиш? - изсумтя Донов.
- Написах протокола - отговори младежът. - Ще го четеш ли?
- Не.
- Защо?
- Не е интересен.
- Не може всеки случай да е свързан със сериен убиец... - поклати глава Радо.
- Поне убиецът да беше интелигентен - промърмори Мишената.
- Не сме го открили още, така че не бързай с изводите.
- Сигурно някой гений е заклал селския овчар, а?
- Искаш да кажеш, че убиецът е местен човек - предположи младият полицай.
- Лудата мечка все още не е включена в списъка на стоте национални туристически обекта.
- Но защо точно в пещерата? - попита на свой ред Радо. - Димо Гетов е живеел сам. Оградите на къщите приличат на бойници на замък... Ако някой хлътне в двора, няма кой да го види...
- Може убиецът да е определил среща на овчаря в пещерата - предположи комисарят.
- Това навежда на мисълта за предварителен замисъл.
- Да, но убийството с нож прилича повече на престъпление от гняв.
- Не забравяй, че убиецът се е скрил зад Трона... - напомни му Радо.
- Значи овчарят го е изненадал неочаквано.
- Каква тайна може да се скрие в една пещера?
- Злато? - предположи Радо.
- Местните щяха да го открият преди векове - махна с ръка Мишената. - А и какви тайни може да знае един овчар?
- Селските - засмя се младежът.
- То пък едни тайни! - разсмя се искрено Донов. - Кой коя ощипал на младини... Коя не пуснала на Еди-кой си преди трийсет години. Повечето са старци...
- А ако е дело на сенилен старец? Вече може и да не помни за убийството...
- Кметът си познава хората... Щеше да каже, ако има такъв човек в Кралево.
- А ако е някой от преминаващите оттам туристи? - сети се Радо.
- И ще припка чак до Лудата мечка? - погледна го присмехулно комисарят.
- Прав си... Не става...
- Провери ли за кого остава наследството на овчаря?
- Още не съм... - промърмори младият полицай.
- Какво чакаш тогава? Работи! - нареди Мишената, изправи се до отворения прозорец и се надвеси надолу.
- Да не се търколиш? - погледна го изненадано Радо.
- Навеждам се надолу, за да изпратя Големия шеф... - обърна се назад комисарят.
- Пак ли отива до Голямото село?
- Вероятно. Колкото и метани да прави пред министъра, все му лъсва некадърния задник!
- Шефе - бързо каза Радо, - вземи! - и той подхвърли пакет носни кърпички на Донов.
Мишената ги улови и погледна въпросително към Радо.
- Помахай с кърпичка на изпроводяк! - разсмя се младежът. - Големия шеф ще оцени жеста ти.
- Ще ти извия врата, юнако! - засмя се и Мишената.
- За какво се смеете? - попита ги Христо Гатев, който тъкмо бе отворил вратата на кабинета.
- Тайни, Гатев - бързо отговори комисарят. - Наши тайни.
- Е, тогава аз няма да споделя моите - изхили се химикът и направи опит да се върне назад.
- Нещо интересно? - скочи изведнъж Радо, като взе от ръцете на Гатев папката с експертните заключения.
- Казвай направо! - обърна се към експерта Донов.
- Няма да повярвате! - разпери ръце Гатев. - Фашкиите от пещерата се оказаха от Canis lupus... - загадъчно изрече той и млъкна.
С две крачки Мишената се приближи до Гатев и изръмжа:
- Ще ти извия врата! Говори разбрано!
Гатев отстъпи леко назад и тържествено заяви:
- Някой е отглеждал вълк в пещерата.
46
Бенда видя завръщането на пришълеца Милко. Дано Вампора да не го е усетил още! Бе убедена, че нейният съсед го нямаше, когато по надгробните паметници са били закачени издълбаните дини. Но как да убеди кралевските чешити, че този път грешат!