- Добър ден, господин Бончев! - каза Траян. - С пушката ли спите?
- Не си ли чул? - измърмори възрастният мъж. - Вълк броди наоколо.
- В селото ли? - изненада се младежът.
- И в селото може да дойде - многозначително отговори Бончо Гладиатора. - За какво си дошъл?
- Баба ви праща яйца и козе сирене - подаде кошничката Траян.
- Добра жена е тя - отвърна старият учител и устните му направиха плах опит за усмивка.
- Баба каза, че не ви е виждала тези дни - продължи младежът. - Добре ли сте?
- Добре съм - сопна се Бончо Гладиатора. - Държа се все още...
Той влезе в къщата, за да остави армаганите от баба Бенда, а Траян се намъкна след него. Младежът се изненада от дървената етажерка, която стигаше до тавана и беше пълна с книги.
- Много четете - изрече Траян и изкриви глава настрани, за да хвърли поглед по заглавията на книгите.
- Нищо не научих от книгите...
- Как така? - изненада се младият мъж.
- Така... Животът не е в книгите - някак злобно отговори възрастният мъж.
- А имате ли книга за историята на Кралево?
- Имам - гордо отговори Бончо Гладиатора. - Пет тетрадки съм изписал. Ей там са - посочи с ръка към етажерката с книги и прехапа устни. Нали тайната бе вътре?
- Мога ли да ги прочета?
- Само след смъртта ми - промълви старият учител.
- Няма да открадна труда ви - обиди се Траян.
- Няма да посмееш да го направиш! - изрече Бончо Гладиатора и посочи пушката.
- В това село всички ме плашат с пушките си - засмя се младежът. - Не ме е страх от вас!
- Не бъде толкова наперен!
- Няма да спорим - помирително изрече Траян. - Искате ли да ви купя нещо от магазина?
- От магазина ли? - изведнъж живна възрастният мъж.
- Баба каза, че го затварят на обяд.
- Жив и здрав да си! - отвърна Бончо, защото се сети, че няма да има нужда да излиза от дома си. - Ще ми купиш ли хляб?
- За това съм изпратен от баба - засмя се отново момчето.
- Но имам едно условие...
- Кажи - едва изрече старият учител.
- Ще ми разкажете ли за Прокълнатата къща?
- Леля Бенда не ти ли каза? - начумерено попита възрастният мъж.
- Каза ми, че една жена се е обесила там...
- Така е. Тъжна история... - промълви Бончо Гладиатора, а адамовата му ябълка се превърна в топка за пинг-понг, насочвана от ръката на нескопосен играч.
- Ще ми кажете ли повече?
- Побързай за магазина, че скоро ще го затворят! - с даскалски тон нареди Бончо Гладиатора.
- Става - примирително каза Траян, отвори външната врата, но веднага се върна назад. - Дръжте! - и той подхвърли нещо към възрастния мъж.
Бончо Гладиатора се взря с невиждащи очи в петсантиметровото пластмасово зарче, което падна на една педя пред него.
- Кой ви ги подхвърля? - заинтригувано попита Траян. - Отново бе пред прага.
- Селски дивотии! - едва успя да промълви старият учител и подбутна с крак зарчето настрани.
Траян махна с ръка и тръгна с бързи стъпки по улицата. Бончо Гладиатора затвори зад него, поколеба се, но не заключи портата. Влезе в къщата, без да се оглежда, и може би затова не усети човека, който се промъкна след него.
56
Двамата заредиха пушките.
- Бончо ме тревожи - отбеляза Вампора, като се промъкна през процепа на пещерата.
- От малък си е страхлив - отвърна Балабана, който го следваше. - Сега съвсем е превъртял...
- Ако смъртта те гони, ще те настигне, където и да си - допълни философски кметът.
- Трябва докторът да го види - предложи горският.
- Друг доктор му трябва на него.
- И нашият ще помогне... Ще му изпише успокоителни...
- Да не лудне съвсем?
- Натам е тръгнал.
- Ако стои все сам...
Велизар Вампора и Максим Балабана решиха да започнат от Лудата мечка. Щурата Стела не пожела да дойде с тях. Дори не направи опит за оправдание.
- Дръж фенера нависоко - обади се Вампора.
- Нищо няма да открием.
- Все отнякъде трябва да започнем.
- И ти ли мислиш за фаса? - попита Балабана.
- Фасът е на Коко. Няма две мнения по този въпрос - категорично отсече кметът.
- Какво искаш да кажеш?
- Коко е бил в пещерата и е пушил.
- Преди да умре, нали?
- Да не мислиш, че е вампирясал? - ядоса се Вампора.
- Но тогава трябва да е видял вълка... - досети се Балабана.
- Щеше да ни каже, ако го е видял.
- Ами ако Коко го е хванал? - предположи горският.
- И на мен ми мина тази мисъл - неохотно призна Вампора. - Намерил е вълчето, решил е да го отгледа... После е замислил някоя щуротия, но...
- Катастрофата му е попречила - прекъсна го горският.