- Или го закопават в трапа - засмя се Радо. - Това да не е готически роман?
- He съм чел такива - небрежно отвърна комисарят. - Доктор Моренов защо се бави?
- Защото е експерт. Никога не претупва експертизата.
- Знам, че е точен, обаче...
- Какво? - обади се от входа на моргата лекарят.
Той изкачи няколкото стъпала към двора на болницата, но не успя да стъпи на асфалта. Двамата полицаи се надвесиха над него.
- Казвай направо! - изрева Мишената.
- Ако ме пуснете да изляза на светло - отвърна доктор Моренов и избута настрани полицаите.
- Сливи ли имаш в устата, докторе? - извика комисарят.
- Аз не - категорично заяви патологът. - Но пациентът ми...
- Какво? - едновременно се обадиха двамата полицаи.
- Да седнем на пейката - предложи Моренов.
Мишената едва се сдържа да не удари лекаря зад врата и само стисна юмрук. През това време патологът и Радо седнаха, после младият полицай се сети за йерархията, изправи се и посочи с ръка пейката:
- Шефе...
- Не искам да сядам - промърмори Мишената и започна да се разхожда пред тях.
- Открих нещо странно - започна съдебният лекар. - По гърлото на трупа има вдлъбнатини... Нали знаете - когато дълго носиш пръстен на ръката си, как оставя червени резки... Същото видях и при пациента...
- Бончо Бончев се е опитал да глътне хапче, което е останало на гърлото му - предположи Радо.
- И аз така помислих отначало... - продължи Моренов. - Опитал се е да глътне нещо, което се е разтопило в стомаха му...
- А после какво помисли? - не се сдържа Мишената.
- Белезите по гърлото имат квадратна форма.
- А няма квадратни хапчета, нали?
- Поне аз не знам - отвърна патологът.
- Има ли някакъв странен предмет в стомаха на човека? -попита и Радо.
- Няма. Няма и следи от отровен разтвор в стомашната киселина...
- Сетих се! - каза с ентусиазъм Радо. - Представете си - топло е, вземаш чаша с вода от хладилника, слагаш бучка лед вътре, пиеш, но леденото кубче застава на гърлото ти и...
- Навеждаш глава надолу и го изплюваш - прекъсна го докторът.
- Аако не е успял да го изплюе? - не се отказа младият полицай. - Ако кубчето го е задушило, после се е разтопило и нищо не може да се открие...
- Четох за подобно убийство някъде - намеси се и комисарят.
- Не става така - поклати глава докторът. - Това е инстинкт, разберете! - продължи Моренов. - Дори не минава мисъл в главата ти - просто се навеждаш надолу и кубчето пада.
- Освен ако някой друг не придържа леденото кубче... - изрече Мишената.
- Повтарям - натъртено каза патологът. - Няма следи от насилие.
- Искаш да кажеш, че съм професионално деформиран? - наежи се Донов.
- Не - кротко отвърна Моренов. - Но много ти се ходи на лов.
60
- Ще им кажем ли за подозренията ни? - попита Радо, а после изгаси двигателя.
- И да намалим бройката им ли? - изръмжа Мишената и слезе от автомобила.
Зад тях паркира колата на криминалистичната лаборатория. Пред кметството ги чакаха Велизар Вампора, Максим Балабана, Щурата Стела, Траян и доктор Дарев.
- Убийство ли е? - извика отдалеч Вампора.
- И този е припрян, шефе - прошепна Радо на комисаря.
- Що? Кой друг е припрян? - обърна се назад Донов и впери поглед в партньора си.
- Не познавам друг - Младият полицай храбро издържа на началническия поглед
- Убийство ли е? - отново повтори Вампора, като не откъсваше поглед от Мишената.
- Не - отвърна Радо вместо шефа си.
- Слава Богу! - едновременно се обадиха тримата кралевци.
- Да вървим да огледаме къщата на убития! - нареди Мишената.
- Нали не е убит? - стресна се кметът.
- Не е - потвърди комисарят. - Грешка на езика.
- Тогава какво ще гледате? - неочаквано се обади Щурата Стела.
- Такъв е редът - обърна се към нея Радо.
- Вампоре - Щурата Стела дръпна кмета за ръката, - тия ни баламосват!
- Стеле - отвърна й той, - ти си върви!
- Аз съм свидетел, ти си върви!
- Аз съм властта в това село! - високомерно изрече кметът.
- Не се карайте - намеси се Мишената. - Всички ви ще чуем!
Влязоха в двора на Бончо Гладиатора. Комисарят пусна в къщата само експертите, а останалите насядаха кой където намери из двора.
- Кой ще разказва пръв? - попита ги Мишената.
- Софиянецо, ти започни! - нареди Вампора.
- Шефе, имаш конкуренция - отново прошепна Радо на комисаря.
- Не си го и помисляй, юнако! - също шепнешком му отговори Мишената, а после се обърна към Траян: - Защо ти викат Софиянеца?
- Питайте тях.
- Питам теб - бавно изрече Мишената, приближавайки заплашително близко до младежа.