- Ще я открием, лельо Марино - извика отново Вампора, но пулсът му се учести. - Сега ще повикам Балабана.
Той всъщност набра номера от мобилния телефон на Щурата Стела, но нямаше сигнал. Опита отново, защото не навсякъде имаше обхват. Телефонът бе изключен.
- Няма я вече мойта Стела, няма я... - изведнъж занарежда Глухата Марина, похлупи лицето си с длани, но сълзите й се промъкваха и падаха върху калдъръма.
- Няма как да стане! - разстрои се и Вампора и позвъни на горския. - Бързо идвай при мен! - После се обърна към старицата: - Чакай ме тук!
Вампора отиде до дома си и запали нивата. С автомобила мина по улицата на Максим Балабана и го видя да завива зад ъгъла. Спусна се надолу, отвори прозореца и подвикна:
- Качвай се! Стела е изчезнала!
Горският заобиколи автомобила и се качи от другата страна. Минаха отново покрай кметството, за да вземат Глухата Марина, но не я намериха.
- Сега накъде? - попита горският.
- И аз не знам къде да я търсим - несигурно отговори Вампора.
- По пътя за града - предложи Балабана.
- Да започнем отнякъде - изрече кметът и отново запали.
Близо до магазина ги пресрещна Милко Милков, който се опита да ги спре, размахвайки пред себе си ръце.
- Защо не си изкарал стадото? - разкрещя се Вампора.
- Намерих умряла жена на гробището - отвърна задъхано новият овчар.
- Там всички са умрели! Всичките! - отново се развика кметът.
- Сигурно е Стела - промълви Балабана, като се опита да укроти приятеля си.
- Не искам още смърт! - изрева Вампора. - Не искам!
- Качвай се! - обърна се към овчаря Максим Балабана.
В края на селото видяха дребничкия силует на Глухата Марина. Ситнеше в тяхната посока.
- Ти ли й каза? - извъртя се назад горският.
- Не, не съм - отвърна Милко, сниши се и покри главата си с ръце.
- Лельо Марина, къде отиваш? - попита я Вампора през прозореца на автомобила
- Натам ме тегли, натам... - ридайки, старицата посочи гробищата.
- Майчиното сърце не лъже... - прошепна горският.
- Ако е истинска майка - неочаквано се обади Милко.
- Трай там! - скара му се Вампора. - Ела, лельо Марино - той отвори задната врата и възрастната жена плахо се качи и притихна. От време на време поемаше дълбоко дъх, но вече не плачеше.
Отдалеч видяха коня на Щурата Стела.
- Стела с Дорко ли излезе? - попита Вампора старицата.
- С него - отвърна тихо тя.
- Конят го нямаше - прошепна Милко. - Преди малко го нямаше.
- Сигурен ли си?
- Да.
- А къде откри жената?
- Под дървото - посочи с ръка Милко Милков.
Тримата мъже се измъкнаха от автомобила и Вампора помогна на Глухата Марина да слезе. Тя гледаше с невиждащи очи пред себе си.
Под Пеещата круша лежеше по гръб Щурата Стела. Раницата й бе поставена вместо възглавница. Очите й бяха притворени, а от скръстените й на гърдите ръце се подаваше стрък горска маргарита. Конят бе завързан за дървото.
Глухата Марина приседна под крушата, подхвана Стела откъм раменете, постави я в скута си и и се опита да я залюлее. Тримата мъже занемяха. Не смееха да мръднат, за да не нарушат светостта на майчината скръб.
- Кой те е приготвил, чедо? - нареждаше старицата и се люлееше. - Невеста не стана на този свят, но някой те иска от другия...
Неочаквано Глухата Марина остави тялото на дъщеря си, оправи косите й, погали мраморното й лице и се изправи. Приближи дребната си фигура до Вампора и каза:
- Коко започна да ви прибира един по един... Скучно му е на оня свят. Няма кого да разсмее там...
63
- Аз ще вървя... - промълви Милко Милков.
Под Пеещата круша бяха останали само Вампора, Балабана и Милко. Кметът беше повикал фелдшера, който бързо пристигна с линейката. Докторът огледа тялото на Щурата Стела и само повдигна безпомощно рамене. После постави инжекция на Глухата Марина и внимателно й помогна да се качи в линейката.
- Къде? - погледна го кръвнишки Вампора.
- При стадото... Не го виждам оттук... - разтреперено произнесе новият овчар.
- Царски не е ли с козите? - обади се и Максим Балабана.
- Не е - отвърна шепнешком Милко, наведе се и покри главата си с ръце.
Вампора и Балабана се спогледаха. Кметът реагира пръв:
- Къде е кучето на Коко?
- Не знам.
- Изпусна ли го?
- Не. Магия стана... Кучето скочи в храста, а оттам излезе един пръч... Целият златен...
Максим Балабана и Велизар Вампора веднага разбраха, че овчарят говори за Краля.
- Добре ли си? - подигравателно го попита кметът.
Милко кимна.