- Тук искам да кажа - Вампора посочи с пръст главата си.
Овчарят само сви рамене.
- Къде си видял златен козел, а? - обади се и горският.
- Ей там! - Овчарят посочи с ръка към Водопада. Кореняците се спогледаха и леко си кимнаха.
- Иди при стадото, но се навъртай наоколо! - обърна се кметът отново към Милко.
- Защо? - нервно попита Милко и започна да отстъпва назад.
- Полицаите ще искат да те разпитат - обясни Вампора.
- Защо?
- Нали ти откри Стела - не се сдържа и Балабана.
- Аз не съм я убил - прошепна овчарят.
- Остава и те да ти повярват - изсумтя кметът.
- Не съм аз... Кълна се, не съм аз! - развика се изведнъж пришълецът.
- А откъде знаеш, че е убийство? - досети се горският.
- Ами... щом е мъртва... - едва отговори Милко.
- Може сърцето й да не е издържало - промърмори горският.
- Може, може... - бързо се съгласи овчарят.
- Отивай! - Вампора посочи с ръка посоката, накъдето бе тръгнало стадото.
Милко тръгна с несигурни крачки по пътя край гробището. Двамата кралевци го изчакаха да се отдалечи, преди Балабана да каже:
- Да не го изпуснем?
- Няма как да стане! - отсече Вампора. - Той още не познава баирите. Ако реши да бяга, бързо ще се загуби.
- Страх го е от полицаите - продължи горският.
- И аз усетих.
- Не му е чиста съвестта.
- Сега вече ще го проверя... - закани се Вампора. - Ама кое по напред, а?
- Много ни се събра напоследък.
- Ти наистина ли вярваш, че сърцето на Стела не е издържало?
- Казах го заради оня... - промърмори горският.
- И аз така си помислих...
- Не смеем да си признаем, че ни убиват... Един по един - мрачно, но решително каза Максим Балабана. - Бончо Гладиатора беше прав.
- Не ми се вярва. Щом полицаите нищо не откриха...
- Защото не знаят тайната - прошепна приятелят му.
- И ти я забрави! - със заповеден глас изрече Вампора.
- Дори ние да се правим, че не помним, някой друг не е забравил.
- Кой друг? Аз или ти?
- Аз не съм - спокойно изрече Балабана.
- Да не мислиш, че съм аз? - изнерви се кметът.
- А кой тогава?
- Не знам - въздъхна Вампора. - Само двамата останахме. Тайната ще си отиде с нас - завърши решително той.
- Тогава ще оставим ненаказан убиеца.
- Сигурен ли си, че има убиец?
- А как ще обясниш смъртта на приятелите ни? - вторачи се в него Балабана.
- Нямаме никакви факти за убийство - твърдо каза кметът.
- Ами ако оня е вампирясал?
- Бабини деветини! - несигурно изрече Вампора, като се огледа.
- Да проверим, а?
- Ако ни чуе някой...
64
- Какво става, кмете? - провикна се Мишената отдалеч. - Да нямате безплатен абонамент в някоя погребална агенция?
- Със смъртта шега не бива, господин комисар - ядосано отвърна кметът и му обърна гръб.
- А това на какво ти прилича? - Комисарят посочи с ръка нагоре към Пеещата круша. - На траурен ритуал или на селски сбор?
Никой не му отговори.
Отново целият полицейски екип бе в Кралево. Оставиха линейката и полицейските автомобили встрани от гробището. Подухваше слаб ветрец, колкото да раздвижи листата, а покрай тях и металните тръбички, окачени на Пеещата круша. Нежният им звън наистина не напомняше за погребални ритуали, а за любовни позиви на козе стадо.
- Кой откри трупа? - попита Мишената.
- Пришълецът - отвърна Вампора, махна с ръка и поясни: - Милко Димитров Милков... Новият овчар.
- Къде е той сега?
- Къде да е... Със стадото - повдигна рамене кралевският кмет.
- Намерете го веднага!
Максим Балабана и Велизар Вампора се качиха на автомобила и тръгнаха по коларския път край гробището.
- Поне няма да ни се пречкат! - изрече Мишената.
Под крушата останаха само полицаите и съдебният лекар.
Доктор Моренов се наведе над тялото на Щурата Стела и започна огледа. Този път Мишената търпеливо мълчеше, което озадачи останалите полицаи. Когато патологът приключи, каза:
- Доколкото мога да преценя, смъртта е настъпила в ранната сутрин.
- По-точно? - изръмжа комисарят.
- Между пет и седем сутринта.
- А причината? - попита Радо.
- Счупени шийни прешлени...
- И аз така предположих - отговори Мишената.
- Като потрошена кукла е... - промълви Радо.
- Няма следи от насилие. - Моренов изпревари въпроса на комисаря.
- Пак ли? - изпъшка Донов.
- Тогава? - отново се намеси младият полицай.
- Може конят да я е хвърлил - предположи докторът.
- И конят я е приготвил за погребение - изръмжа Мишената.
- Питаш ме за причината за смъртта - спокойно отговори Моренов, - а не кой е местил тялото...