Такива мрачни мисли се въртяха в главата му, когато зърна тялото, заровено под листата. Гледката го накара да подскочи — първата му реакция беше да посегне към пушката, висяща на гърба му. Тогава осъзна какво беше това — млада жена, лежаща неподвижно. Той внимателно се приближи. Въпреки че не виждаше никаква заплаха от нейна страна, бе прекарал достатъчно време в горите на Сарамир и прекрасно знаеше, че всяко нещо трябваше да се счита за опасно, докато не се докажеше обратното. Духовете приемаха най-различни форми, а не всички от тях бяха дружелюбни. Всъщност даже изглеждаше, че те стават все по-враждебни с отминаването на сезоните, а като че ли и животните бяха станали по-диви от преди.
Тейн протегна ръка и побутна леко момичето по рамото, готов да се отдръпне веднага назад, ако тя помръднеше. Когато не последва никаква реакция, я бутна отново, този път по-силно. Сега тя се размърда, издавайки тих стон.
— Чуваш ли ме? — попита, но девойката не отговори. Той разтърси рамото й и тогава очите й се отвориха — трескави, изплашени. Тя гледаше към него, но едва ли го виждаше. Въздъхна тежко, после промърмори нещо неразбираемо, завъртя се на другата страна и отново заспа.
Младежът се огледа наоколо, ала не можа да види нищо в сгъстяващия се полумрак, което да му подскаже нещичко за нея. Той отметна косата от челото й и положи длан върху него. Кожата й пламтеше. Очите й се въртяха неспокойно под клепачите й.
Ръката му се плъзна по листата, които я бяха покрили, и взе едно, за да го разгледа. Беше паднало съвсем скоро. Всъщност всички листа се бяха отронили скоро. Бяха паднали върху нея преди не повече от половин ден. Той се усмихна. Никой дървесен дух не би приютил зло същество по този начин. Младежът се изправи и се поклони.
— Благодаря ти, дух на дървото, задето защити това момиче — каза той. — Моля те да предадеш моята благодарност на господарката си Аспинис, дъщеря на Еню.
Дървото не отговори. Още беше младо, не като древния ипи. Сетивата му още не бяха развити — то бе като новородено дете.
Тейн вдигна момичето в ръце. Тежеше малко повече, отколкото бе очаквал, но по гъвкавата й фигура си личеше, че това идва от мускули, а не от тлъстини. Макар че Тейн не беше кой знае какъв мъжага, животът в гората го бе закалил и втвърдил мускулите му и той нямаше никакви проблеми да я носи. Пътят до храма не беше дълъг и девойката го прекара в сън.
Храмът бе закътан дълбоко в гората, разположен на брега на реката Керин. Тя извираше от планините на североизток, лъкатушейки през сърцето на Гората на Юна, преди да завие на запад и да потече към столицата. Самата постройка представляваше ниска, елегантна сграда, която нямаше за цел да засенчва околния пейзаж. Храмовете на Еню и дъщерите й по принцип трябваше да изразяват смирение, с изключение на тези в градовете, където пищната натруфеност бе необходимо условие за местата за поклонение. Боядисана в нюансите на кремавото и бялото и поддържана от черни греди, постройката поразяваше с изящните си очертания. Беше на два етажа, като вторият бе изтеглен малко назад заради наклона на хълма. Главните порти бяха украсени със заклинания, издълбани в нелакираното дърво — мантра към богинята на природата, която бе семпла и мирна като самия храм. Отстрани на портите имаше малко светилище, заобиколено от натрупани в кръг камъни, където висеше молитвена камбанка, в купите тлееше тамян, а пред изображението на Еню бяха положени дългостволи лилии и плодове. Самото изображение представляваше издялана от дърво статуетка на изправена на задните си крака мечка, хванала с лапа малко мече.
Над реката се издигаше извит мост, свързващ двата бряга на Керин, поддържан от резбовани с най-различни птици, зверове и риби колони, които се скриваха под водата. Тя беше тъмносиня на цвят, а естествената й прозрачност се намаляваше от солите и минералите, които отмиваше от планините Тчами. Слънчевите лъчи се отразяваха в бистрите води, изпъстряйки долната страна на моста с безкрайната игра на трептящите арабески от вода и светлина. Ефектът, който се създаваше, беше на чувство за спокойствие, красота и идилия.
Тейн поговори с учителите си и един възрастен жрец прегледа момичето. Той каза, че тя е прегладняла и има треска — това и младежът го беше забелязал, — но че няма по-сериозна опасност. Щеше да се възстанови след известни грижи.