— Колко време измина? — попита девойката.
— Открих те преди десет дни. Преди това не знам колко дълго си се скитала из гората.
— Десет дни? Духове, струваше ми се цяла вечност. Мислех си, че никога няма да свърши. Мислех си, че… — тя го погледна в очите. — Мислех си, че никога няма да спра да плача.
— Сърцето се изцерява с течение на времето — рече Тейн. — Сълзите изсъхват.
— Всички от семейството ми са мъртви — промълви изведнъж момичето. Имаше нужда да го каже на глас, за да провери, да види дали ще може. Думите не пробудиха някаква нова болка в нея. Тя бе овладяла тъгата си, нещо повече — беше й дошло до гуша от нея. Бе й потрябвало доста време, ала природната й упоритост не я бе оставила да рухне. Скръбта й се беше изразходвала, макар и не съвсем, и въпреки че девойката се съмняваше, че някой ден ще я напусне изцяло, поне нямаше да я погълне отново. — Бяха избити — добави след известно време.
— О — рече Тейн, който не можа да измисли какво друго да каже.
— Маската — внезапно се сети нещо момичето. — Имах една маска с мен… поне така мисля.
— Беше при нещата ти — успокои я младежът. — На сигурно място е.
Тя му подаде чинията си. Беше хапнала съвсем мъничко.
— Благодаря ти — рече. — Задето се погрижи за мен. Бих искала да си почина.
— Честта беше моя — каза Тейн, докато се изправяше. — Би ли искала чаша чай, за да заспиш по-лесно?
— Благодаря, но мисля, че няма да имам нужда от него.
Младежът се запъти към вратата, но тъкмо преди да я отвори се спря и се обърна.
— Не зная името ти…
— Кайку ту Макаима — гласеше отговорът.
— Кайку, на няколко пъти ти спомена един човек, докато беше в делириум — каза, докато стоеше до вратата с чинията в ръце. — Някой, с когото си била заедно в гората. Асара. Навярно тя още е…
— Един демон я уби — рече девойката, а очите й не се отделяха от пода. — Тя е мъртва.
— Разбирам — кимна Тейн. — Ще се видим скоро — каза, след което излезе от стаята.
„Един демон я уби, помисли си момичето. И този демон съм аз.“
Кайку прекара в стаята още доста време, понеже продължаваше да се чувства страшно изтощена. Не можеше да си спомни да се е чувствала по-изморена и отпаднала през целия си живот. Това чувство пробуди в нея един спомен, който не я бе навестявал от месеци, дарявайки я с остра, пробождаща болка на мястото на още прясната рана от смъртта на близките й. Ала тя нито не се възпротиви, нито се помъчи да го забрави. Напротив. Някои неща си струваше да бъдат запомнени.
Бе се случило в лятната къща на Мишани, разположена близо до брега, където тя и брат й Мачим често отсядаха. С него винаги се съревноваваха за най-различни неща — навярно от детството си бе наследила някои не особено женски черти като ината й например, с който спокойно можеше да съперничи на някое магаре. Една сутрин тя и Мачим се бяха увлекли в любимата си игра „кой е по-добър“. Залогът се вдигаше и вдигаше, докато накрая се стигна дотам състезанието да представлява един курс по издръжливост, в който да влизат стрелба с лък, плуване, скално катерене, бягане и стрелба с пушка — нещо, което би затруднило повечето атлети, да не говорим за две хлапета, които рядко се бяха изправяли пред истински трудности. Понеже никой не искаше да отстъпи, двамата единодушно се съгласиха да се опитат.
Със стрелбата се справиха лесно — трябваше да изстрелят десет стрели, след което да се втурнат надолу по плажа и да преплуват залива, като целта беше да стигнат до скалите. Мачим бе готов преди нея. Плуването доста я затрудни, понеже искаше да настигне брат си и да стопи преднината му. Когато стъпи на скалите, умората в телата им вече беше очевидна и мускулите им трепереха. Мачим не можа да издържи на темпото и едва успя да стигне до върха, преди да се строполи задъхан на земята. Кайку би могла да се откаже още тогава и да си получи победата, но това не бе достатъчно за нея. Тя хукна обратно по върха на скалата към къщата на Мишани, където си бяха направили импровизирано стрелбище. Цялото й тяло гореше, зрението й се бе замъглило, искаше й се да повърне, но беше неспособна да спре. Стигна до къщата, ала усилието да вдигне пушката изведнъж й дойде в повече и тя припадна.