Защо беше тук? Защо тя го бе пощадила от шин-шините, защо го бе пратила по една и съща пътека с Различните? Сега вече знаеше и отговорът беше толкова ясен, че той се зачуди на как така не бе успял да го зърне преди.
Богинята го беше изпратила тук да, за умре вместо Престолонаследничката.
„Аз дължа на боговете живот, помисли си, и най-накрая дългът ми е платен.“
Тогава очите му се спряха на Кайку и на червените й като на демон ириси. Различни очи, ала привлекателността им не намаляваше по никакъв начин заради това. В крайна сметка, той бе пожертвал живота си заради една Различна, за да спаси Тяхното бъдеще. И когато безредието, царящо в съзнанието му, отшумя, това, което остана, беше само истината. А тя се оказа по-значителна, отколкото си бе представял — Престолонаследничката беше изключително ценна както за света, така и за боговете. Тя имаше огромно значение за всички тях. Ако с цената на своя живот бе спасил нейния, значи си е струвало да го отдаде заради нея.
Той пиеше с очи лицето на Кайку, докато тя го прегръщаше, и въпреки че чертите й бяха изкривени от мъка, той не можеше да отклони поглед; нито сега, нито когато започнаха да избледняват, а под тях започна да прозира шевицата на златните нишки, толкова ярки и изпълващи го с такъв екстаз, какъвто никога не беше изпитвал. Той бе сторил онова, което трябваше да стори, без да се провали, и сега Полята на Омеча го очакваха, за да го обгърнат с великолепието си.
И ако се чувстваше малко засегнат, задето боговете го бяха използвали като пионка в своята игра, принасяйки го в жертва, за да спасят живота на другиго, накрая поне му бяха позволили да издъхне в обятията на жената, която обичаше.
Тридесет и четвърта глава
На здрачаване избягаха от Аксками през южната порта, а спускащият се мрак ги скри от вражеските очи. Това се оказа доста лесно. Всички погледи бяха вперени в Цитаделата и източната порта, откъдето войските на рода Батик прииждаха в града. Огньовете продължаваха да горят в гигантската пресечена пирамида, издигаща се на най-високия хълм в столицата. Размириците бяха избухнали с удвоени сили, когато хората бяха видели как от върха й се издига гъст дим, а езиците на пламъците лижеха стените й на фона на стелещия се здрач. Отрядите на рода Батик веднага бяха предприели ответен удар и сега касапницата по улиците беше неописуема. Сред разгара на тези събития никой не обърна внимание на покритата кола, която се дотътри до спокойната южна порта. Пазачите имаха своите заповеди, естествено; странно, обаче след като размениха няколко думи със закачулената жена, седяща до водача на каруцата, веднага ги пуснаха да излязат. Портите се отвориха, колата мина под големия свод и похитителите на Престолонаследничката оставиха Аксками да се пържи в собствената си ярост.
На три километра от града те свърнаха от главния път към една изоставена каменоломна. Там оставиха каруцата и взеха седем от дванадесетте коня, които бяха приготвени за тях. Човекът, който пазеше животните, се вгледа угрижено в детето, което Заелис носеше на ръце.
— Това тя ли е? — попита той почтително, а очите му проблеснаха на зеленикавата лунна светлина. Въздухът сякаш бе зареден с електричество и косъмчетата по кожата на хората настръхваха. Утре или на следващия ден… лунната буря щеше да се разрази съвсем скоро. Трябваше да яздят много бързо, за да я изпреварят.
— Тя е — отвърна Заелис. — Трябва да потегляме. Всеки изгубен миг я приближава все повече до смъртта.
Мъжът остреща преглътна и кимна, загледан след тях, докато те бързо се отдалечаваха от каменоломната, поели далеч на юг. После се обърна и влезе в порутената колибка, служила като жилище на надзирателя на каменоломната, в която бе прекарал последните два дни. Похитителите щяха да спрат в още няколко подобни места, за да сменят конете си. Бързината беше от жизненоважно значение, защото всичките им планове им разчитаха на това групичката да изчезне с Престолонаследничката, без да остави никаква следа след себе си. Уморените коне, които Заелис и спътниците му оставяха след себе си, щяха да бъдат скрити на сигурно място, докато възстановят силите си. В случай че бягството им бъдеше разкрито и те бяха проследени, Лоното щеше да се окаже в голяма опасност и твърде много невинни хора щяха да бъдат изложени на риск. По-голямата част от обитателите му нямаха никаква представа за тази мисия и не знаеха нищо за плановете на организацията извън съсипаните земи на Разлома; Лоното беше неподготвено и неспособно да се защити срещу евентуална атака от страна на имперските сили. Мъжът се зачуди дали бяха успели да отвлекат детето, без някой да разбере, или в момента в столицата се събираше отряд, който всеки момент щеше да се втурне по петите им.