„Не можеш да се скриеш. Не можеш да ги надбягаш. Мисли!“
Съзнанието й предателски се спря на възможността да използва своята кана, която бе заспала в момента и която й бе причинила толкова много болка напоследък. Макар че не изключваше възможността да прибегне до нея като последно средство, без да забравя нито за миг, че силата й почти беше убила Асара и до голяма степен бе виновна за положението на малкото момиченце, което сега потрепваше на рамото й, Кайку знаеше, че за момента това е абсолютно невъзможно. Тя изобщо не бе успяла да се възстанови от последния път, когато дарбата й се прояви, и се чувстваше напълно изцедена. Беше по-празна от всякога.
Този път нямаше да има пощада.
Дърветата изведнъж изчезнаха и тя се озова на плоска, измита от дъжда обширна скала, която стърчеше на фона на нощното небе. Трите луни се взираха в нея, разположени точно над главата й, а ръбовете им се врязваха в кълбящите се черни облаци, които обсипваха земята с назъбени пурпурни светкавици. Сиянието им се отразяваше в мократа, хлъзгава скала под краката й. Девойката застина на мястото си.
— Не… — прошепна тя, защото дори без да се доближава до края на скалата, можеше да види, че сама се е поставила на тясно. Плоската скала завършваше над друга пропаст; съдейки по извивката на ръба й, тя прецени, че бездната се простира и от двете й страни. През цялото време е тичала по постепенно стесняващ се каменен нос, от който имаше само един изход — обратно по пътя, по който бе дошла.
Кайку чу писъците на шин-шините, идещи от дърветата зад нея, и потрепери от ужас. Беше попаднала в безизходно положение.
Тя трескаво се приближи до ръба на бездната. Навярно имаше някаква пътечка, навярно нещата не бяха толкова лощи, колкото изглеждаха, ами ако долу имаше езеро или река, в които да скочи…
Обаче пропастта свършваше сред купчина скали — зловеща паст, изпълнена с влажни и изпочупени зъби, която я дебнеше лакомо.
Тя се обърна назад, продължавайки да държи завитото с одеяло, отпуснато телце на Лусия в ръцете си, ала още преди да вдигне очи, знаеше много добре какво ще види. Шин-шините бяха там, изпълзели от прикритието на дърветата; и трите. Съществото, което Асара беше простреляла, се бе възстановило напълно; очевидно демоните бяха успели да се изплъзнат от Кайлин, преди да им е нанесла някаква по-сериозна вреда. Те запристъпваха бавно към нея — зловещите им прегърбени силуети се открояваха на лунната светлина, телата им се поклащаха ниско между кокилоподобните им крайници, а жълтите им очи блестяха като горящи скъпоценни камъни в мрака.
Кайку притисна детето още по-силно в прегръдките си, усещайки разтуптяното сърчице на Лусия до гърдите си. Съществата изобщо не бързаха, съзнавайки, че плячката им е абсолютно безпомощна и изцяло в тяхна власт. Девойката разтреперано си пое дъх и погледна през рамо към зейналата бездна зад нея, забулена от пелената на проливния дъжд, който се изливаше върху купчината скали в дъното на пропастта.
„Смъртта не е чак толкова страшна“, помисли си, припомняйки си думите, които бе казала на Императрицата. Ала толкова много неща й предстояха. Неизпълнената клетва, новият живот, който щеше да започне. Не й се искаше да умре тук.
Лусия се размърда и изстена.
— Шшш — прошепна й девойката, без да изпуска от очи приближаващите се демони. Усети как едната й пета стъпва на ръба на скалата. — Няма да те дам, Лусия. — Вятърът виеше и фучеше около нея, а дрехите й плющяха под напора му, докато той я тласкаше към бездната. Помисли си, че никога вече няма да почувства подобен вятър в косите си и изведнъж й се прииска да заплаче.
Внезапно шин-шините застинаха вцепенени. Те вирнаха глави към небето, изпънали тънките си заострени крайници, като че ли бяха надушили нещо във въздуха. Кайку ги наблюдаваше със смесица от недоумение и ужас. Какво ли ставаше?
Дъждовната завеса се раздвижи от мощен порив на вятъра и неочаквано нещо сякаш проблесна зад нея, когато вихърът отмина. То изчезна толкова бързо, че Кайку се усъмни, че изобщо го е видяла; ала шин-шините реагираха мълниеносно, впервайки огнения си взор там, където девойката бе забелязала светлинката. Единият от демоните колебливо запристъпя назад.